Уилям Уортън - Пилето

Оставаха три дни до бала и вече мислех, че съм се отървал, но вечерта Ал се отби у нас. Бях свършил с птичките и с нетърпение очаквах нощта и съновиденията. С Перта бяхме станали вече много, много близки и денем тя ми липсваше страшно. Изведнъж Ал изтърсели то пред майка ми, че някаква негова позната на име Дорис Робинсън го помолила да ме попита дали ще се съглася да я заведа на бала. Тя вече имала входни билети и сама щяла да си купи букетче за роклята. Шофирала и можела да вземе колата на баща си. Аз трябвало само да се снабдя със смокинг.

Господи, идеше ми да го убия тоя Ал! Майка ми само това чакаше и пак взе да пили: имало само един такъв бал в живота на човека, ако тя имала възможност да учи в гимназия, това щяло да бъде велико щастие за нея, аз не съм оценявал какви възможности са ми дали и прочие. Баща ми бръкна в джоба си и извади пет долара. Каза, че ми ги дава да взема смокинг под наем. Притиснат по този начин, какво можех да направя? Казах, че ще отида. Но се почувствувах виновен пред Перта. Исках да й кажа. Исках да й обясня как всичко е станало против волята ми. Усещах помежду ни да зейва още една пропаст на неистината.

Балът се случи в най-неподходящото време — точно когато не трябва. Перта ме беше попитала дали искам да свием гнездо. Не останах изненадан, понеже когато бивахме заедно, току повдигаше криле. А правеше същото и денем, наяве. Предстоеше ми да взема много важно решение и ми беше нужно време да помисля. И точно тогава — тоя глупав бал.

Ал ме заведе да си взема смокинг и се мъчеше да ме убеди, че Дорис е само за мен. Обясняваше ми какви страшни крака имала. Аз бях разглеждал краката на момичетата, за да си обясня какво пък толкова може да има в едни крака, но всички те ми се струваха еднакви. Е, една имаше повечко месце тук или там, на друга коленете бяха по-сбръчкани, отколкото на приятелката й, трета имаше по-тънки глезени, но какво от това?

Ами задниците им? Месо около цвинтера както на всеки човек. Това не е друго, освен доразвитие на глутеус максимус, което дава възможност на хората да ходят на два крака и да сядат. За мен всяка седяща твар е грозна. Птицата, ако не лети, стои права. Тя никога не сяда, освен когато мъти. Това е то красота.

После циците. Що за глупав израстък за хранене на бебета. Жените са принудени да ги носят цял живот, а те се друсат под самите им носове, пречат им, а пък се използуват най-много две-три години. Взирал съм се в много цици и Ал се е опитвал да ми покаже разликата между хубавите и грозните. А те се различават главно по големина и заостреност. Като гледам „Нешънъл Джиографикс“, виждам, че женските цици не са много по-различни от козешките или кравешките; само дето са по-неудобни.

На връщане от мястото, откъдето взехме смокинга, Ал не затвори уста. Бил сигурен, че ще мога да сваля това момиче. Тоест смятал, че щяла да ми бутне. Познавал две копелета, с които била спала. Всичко това се предполагаше да е страшно интересно. Аз знаех Дорис Робинсън. Беше най-обикновено момиче с обикновени крака, обикновен задник и не дотам обикновени цици. Дорис не би могла да лети, та ако ще светът да се обърне. Беше малко по-ниска от среден ръст, червендалеста, с лунички. Майка ми би се радвала да отида на бала с момиче като Дорис. Ал много държеше да отида на бала с Дорис. Ал искаше да бъда обезчестен. А какво искаше майка ми, не зная.

Издокаран със смокинга, приличах на някое от черните канарчета на мистър Линкълн. В автобуса по пътя към Дорис се чувствувах като палячо. Слава богу, че поне не носех орхидея. Но ми предстоеше да танцувам цяла вечер с някаква скапана орхидея под носа ми. На мен орхидеите ми миришат на смърт. Издават някакъв влажен мирис на мухъл, на плесен — като прогнил ковчег; не стига това, ами намирисват леко и на парфюм. От тази смес се получава миризма на балсамиран труп.

Мислех си, че тази орхидея ще ми се завира в носа цяла вечер, но не познах съвсем. Намерих адреса на Дорис и се оказа, че те живеят в голяма самостоятелна къща в модната част на Джърард Хил. Минах по автомобилната алея и почуках. Отвори ми майка й. Представих се и тя ме покани вътре. Стоя пингвински костюм Можех и да не се представям — нима не беше ясно кой съм? Мисис Робинсън се беше издокарала и така вонеше на парфюм, че за миг си помислих да не би нея да трябва да мъкна на бала:

„Дорис ей сега ще слезе. Бихте ли седнали тук?“

Почти ме бутна на един стол в дневната до вътрешната стълба и излезе. Така, сложиха ме на мястото ми и сега трябваше да чакам галапредставлението. Замислих се за Перта. С удоволствие щях да й разкажа всичко. Жалко само, че то е толкова далеч от нейния свят. Тя няма да го разбере. А дори да го разбере, няма да повярва.