Уилям Уортън - Пилето

Щом свършвам, литвам долу при нея. Тя ме вижда. Чува ме. Стената помежду ни е срината.

„Здравей. Не знаех, че има друга птица в тази клетка. Мислех, че съм сама. Ти отдавна ли си тук?“

Не искам да я лъжа, но пък ми се ще да гледа на мен само като на птица. Отговарям:

„Да, открай време.“

„Хареса ми песента ти. Много хубаво пееш. Имаш ли си женска?“

„Не. Сам съм.“

„Истина ли е това, което каза в песента си? Сериозно ли го казваш?“

„Истина е. Сериозно го казвам.“

„Сега и аз съм сама. Никога не съм имала малки. Яйца съм имала много, но не и малки пиленца. Искам да бъда твоя, затова те предупреждавам за тези неща.“

„Да, и аз искам.“

„Разбра ли ме?“

Не мога да й отговоря. Никога не съм срещал някой, който да мисли и говори така откровено. Нейните мисли и думи са чисти като планински ручей. Между нас тече някакъв естествен ток. Усещам как преливам в нея и как тя прелива в мен. Запявам:

„Прекрасно! Това беше дори по-силно от първата песен. В песните си ти даваш израз на мисли, каквито не съм чувала досега. Като че ли си нещо повече от птица, като че ли познаваш други, далечни от клетката хоризонти.“

„Благодаря ти. Но щом веднъж си канарче, няма нищо повече, няма други хоризонти. Хайде да летим заедно.“

Тази нощ облитаме цялата клетка. Аз й показвам неща, които съм научил от Алфонсо, а тя ми показва как се правят бързите завои и плавните грациозни кацания. Тя много хубаво използува въздуха не за да се плъзга по него, а да се задържа. Нещо като да плуваш прав. Показва ми как става това, без да е нужно да биеш бясно криле.

Другата нощ сънувам, че е ранен следобед. Не бях попадал насън в такова време на деня. Във „ваната“ е налята прясна вода. Този път се сетих навреме да сторя това.

Перта ме чака и ме посреща радостно, като литва при мен, преди аз да съм слязъл при нея. Гледа ме право в очите, фронтално. Но точно когато ми минава през ум, че птиците не гледат така, обръща глава настрани и ме гледа с едно око. После се гледаме, като въртим глави ту насам, ту натам; аз наляво — и тя наляво, аз надясно — и тя надясно, аз наляво, тя надясно, тя наляво, аз надясно. Не си спомням птиците да правят така. После тя хвръква на долната пръчка.

„Хайде, Пиле, ела да се къпем заедно.“

Не бях й казвал името си.

Спускам се долу и се чудя откъде знае името ми; това отваря голяма дупка в съня. Нищо не разбирам. Тази Перта тук напълно откъсната ли е от другата Перта в клетката? Изцяло ли е тя плод на моето въображение? И дали не знае името ми, защото самият аз го зная? Литвам заедно с нея към водата. Тя каца на ръба на купичката и чака. Аз кацам до нея. Тя потапя човка във водата и хвърля пръски към мен. Досега не съм се къпал като птица. Не ми е много ясно какво се прави в такива случаи. И аз потапям човка във водата и напръсквам Перта. Но го правя непохватно. Перта ме поглежда изпитателно. Напръсква ме втори път. И аз я напръсквам. Този път го правя по-добре. Обзема ме ужасен страх: ами ако Перта разбере, че не съм птица, а момче, и се уплаши от мен? Това угризение, този страх застава между нас. Перта го усеща. Поглежда ме, след това се потапя във водата. Слънчевата светлина и сега се е разпаднала на цветни ивици. Аз се къпя в тях, а Перта хвърля пръски наоколо ми. После и аз се озовавам в банята, пърхам, потъвам в светлината, във водата, в Перта. Сякаш плувам в музика. Ще ми се да запея, но се въздържам. Правя всичко, което прави Перта. Танцуваме под такта на музиката, която звучи в нас. Не е нужно да пея. В този миг се досещам, че вероятно всички женски канарчета танцуват, тъй както всички мъжки канарчета пеят. Това е нещо, което няма как да знаеш освен ако си птица; да, женските канарчета танцуват.

Здравата намокрени, свършваме с къпането и започваме да летим из клетката. Перата ни са мокри, самите ние сме натежали. Летим във въздуха със същото усещане, каквото едно момче изпитва, когато плува във вода. Движим се бавно. Нужен ни е простор, разстояние. Отърсваме водата от перата си, пръскайки се един друг. Аз все още внимавам какво прави Перта, следя нейните движения. Тя и сега танцува, това е танц със забавени движения, но все пак танц. Перта забелязва, че я гледам. Виждам въпроса в очите й. Изглежда, птиците никога не разменят такива погледи, каквито аз й хвърлям. А аз я гледам едно, че това ми доставя удоволствие, и друго, да се науча как да се къпя като птица.