Уилям Уортън - Пилето

Прехвърлям две люпила в другата клетка; малките вече ядат яйчено пюре и започват да лющят семе. Клетката за мъжките запазвам за Перта и за мен Нарекох я Перта, защото по звук тази дума най-много ми прилича на звуците, които тя издава и по които я различавам.

И тъй, сега се унасям в сън и в тоя сън се мъча да заспя, за да мога да я сънувам.

И ето, Перта се появява в този сън в съня. Купичката е на пода, огряна от лъчите на късното следобедно слънце, точно такава, каквато я оставих следобед. Светлината се пречупва през кристалното стъкло и образува дъги на пода и на задната стена. Аз чакам търпеливо на пръчката в горната част на птичарника, където е по-тъмно. Зная, че аз съм този, който предизвиква събитията и насочва тоя сън в съня, но зная също, че у мен има чувства и мисли, които са извън моя контрол, че не мога да предвидя всичко. Работи само най-задната, най-далечната част на съзнанието ми.

Перта скача на ръба на купичката и потапя човка в бистрата студена вода. После отмята глава назад, изпъчва се, изопва се на тънките си крачка и чака водата да се стече в гърлото й. Повтаря това още веднъж. Аз само наблюдавам. След това пъха глава в купичката и хвърля вода под крилете си. Размахва ги, за да докара студените капки там, където й е най-топло, при най-меката перушина във вътрешната част. Прави това два-три пъти, след което скача леко във водата, извива гръб, върти глава и започва да хвърля вода на гърба си между двете крила.

Виждам всичко това необикновено ясно. Сякаш съм досам нея. Виждам как всяка капка остава цяла и се отърколва по нежните пера. В състояние съм да забавя бързите движения при къпането и правя така, че те да се разгръщат бавно, лека-полека, с безкрайно изящество.

След туй запявам. Запявам, без да съм взел съзнателно решение за това. Сега Перта е кацнала на една пръчка и тъкми с човка перата си. Изглежда, не ме чува. Аз съм възбуден. Усещам как кръвта ми кипи. Всичките ми мускули са опънати, навирил съм криле от напрежение. Повдигам се колкото е възможно повече и се клатя напред-назад в такт с песента; танцувам под собствения си ритъм, цял устремен към Перта. Изпитвам неотложна необходимост, неотложно желание да се осъществя. А Перта продължава да се тъкми.

Литвам надолу. Кацам до нея на пръчката и запявам по-силно, с повече чувство. Перта не ме и поглежда. Нито се обръща към мен, нито помръдва. Пристъпвам по-близо до нея. Тя пак не се помръдва. Очаквам да избяга, дори го искам; защото ми се ще да я гоня и да й пея във въздуха. Доближавам се още повече. Тя протяга човка назад и започва да дърпай да оправя перата на гърба си. Остава ми само едно, което е някакъв вътрешен подтик: литвам над Перта и я възкачвам. Цял съм настръхнал от страст.

Нищо! На мястото, където преди секунда стоеше Перта, няма нищо. Аз съм сам-саменичък! Разбирам, че падам — не от пръчката, а от съновиденията си. Падам от втория сън в първия; за секунда си давам сметка, че съм сам, заспал на най-високата пръчка, след което падам от първия сън в леглото си в стаята.

Събуждам се. За първи път ми се случва да се изцъркам насън. Бях чувал, че такива неща стават, но на мен не ми се беше случвало. Отивам в банята и се измивам. После вземам гъбата и избърсвам чаршафите.

Лягам отново и ми се струва, че съм паднал от много далечно място. Чувствувам се ужасно самотен.

В края на същата седмица тръгвам да я търся. Убеден съм, че тя съществува някъде. Може дори да съм я виждал и да не съм се сетил, че е тя. Изключено е да е изцяло плод на моето въображение. Инстинктивно се отправям най-напред към мистър Линкълн. Тия дни неговите се плодят масово. Той ми показва новородените. Две от тях са много тъмни. Обяснява ми, че ако кръстоските вървят както досега, само след десет години щял да получи чисто черно канарче. Направил си е и диаграма на разграфена хартия. Колкото повече се доближаваш до целта, казва, толкова по-трудно се забелязва Потъмняването. Разликата от черно до черно ставала все по-незначителна, а се случвали и регресии. Според неговите изчисления бил постигнал деветдесет на сто от крайната цел; нужни били още десет години, за да получи деветдесет и шест — деветдесет и девет процента черно. Той сочи с пръст себе си и казва: „Аз не съм дори деветдесет процента черен, много по-малко.“

Питам го има ли женски, които не използува за разплод. Искам да видя дали тя не е между тях, понеже в кафезите за разплод я няма, както и предполагах. Той посочва покривалото върху голямата клетка отляво. Покрил съм я, казва, защото иначе тези свободни женски ще вземат да флиртуват с мъжките в кафезите, мъжките ще вземат да им пеят и току-виж, някоя от мътещите се вбесила и зарязала гнездото. На мен такова нещо не беше ми идвало наум. Щял да разпродаде тия женски; повечето от тях били безплодни или снасяли по едно-две яйца на гнездо и нито една не му била нужна за неговите кръстоски.