Уилям Уортън - Пилето

След като нахранвам канарчетата и проверявам гнездата, вземам пет хартийки и написвам различни бележки. Обръщам ги наопаки и ги разбърквам хубавичко. Вземам една наслуки и я оставям на пода на клетката с написаното отгоре, без обаче да го погледна. Освен това оставям в празната клетка малко семе, яйчено пюре и вода. Това не е много логично, защото в съновиденията, щом мъжките са тук, винаги се намира храна — въпреки че клетката е празна от две седмици и аз не съм оставял нищо за ядене. Но сънят вече се е изравнил с действителността, та не ми се ще да се излагам на опасността от гладна смърт. Подозирам, че сънят може да обхване няколко дни, макар и в една нощ.

В съня си тази нощ отново съм сам. На пода се валя бележката. Спускам се долу да я прочета. Виждам на листчето и петте бележки. Отивам да хапна малко яйчено пюре и да глътна капчица вода. После отново поглеждам листчето. Този път на него няма нищо.

Започвам да разбирам какво става. Намирам се на някакъв предел: от една страна, изчаквам събитията такива, каквито са, от друга, се мъча да ги създавам. Съновиденията са си мои и са по-реални от всичко, но въпросът се свежда главно до това, какво искам. А обикновено аз не зная какво искам, тъй че ми е трудно да управлявам съновиденията. Освен това някои неща, които са ставали извън съня, се намъкват в него неканени. Така аз не мога да предизвикам в съня събитие, без някакво подобно събитие да е станало в действителност. Все още не мога да си изясня всичко, но важното е, че не се плаша.

След това нравя така, че да говоря на птичките в кафезите за разплод. Досега не се е случвало да им говоря от голямата клетка или пък да ги наблюдавам оттук, та се налага да поискам това да стане. Познавам птичките, зная къде се намират, разговарял съм преди с тях. Слепям тези неща, за да стане действието.

Разговарям първо с Алфонсо, после с Пилето. Разговорът с нея е много приятен. Познавам я толкова добре, а пък досега не съм имал възможност да разговарям с нея. Тя много се радва на новите си рожби и е доволна, че се намирам в съня. Впрочем не каза „в съня“, а „при нас“. Разговарям и с всички други канарчета. От наблюденията с бинокъла познавам вътрешността на всеки кафез и зная кое птиче в кой кафез живее. Ето защо зная точно с кои разговарям, при все че не ги виждам. Сега не се чувствувам толкова самотен.

Друго, което ме отличава от птиците, е това, че каквото и да гледам, гледам го фронтално, с двете очи. Не мога да го правя като птиците, с едно око. Ако не гледам тялото си, чувствувам се във всяко отношение като човек, като Пилето.

Сутринта, преди да тръгна на училище, отидох да сложа ново яйчено пюре и да проверя едно-друго. Погледнах листчето, което все още лежеше на пода: на него бе написано само едно нещо. Яйченото пюре стоеше недокоснато. Цял ден в училище мисля за това. Излиза, че сънувам познати неща. Затова съм Пилето; най-добре познавам Пилето. Чудя се дали не съм от женски пол. Пилето е женско, но аз бях в клетката с мъжките. Искам да разбера какво съм. Не че искам да стана мъжко или женско, ще ми се само да знам истинското положение.

— Пол, възраст, раса, всички тия глупости разделят хората един от друг. Надпреварата е единственото, което ни свързва. Но случи ли се да победиш някого, после се чувствуваш още по-самотен.

Състезателните игри сме ги измислили, за да забравим, че сме забравили какво значи игра. Да играеш, то значи да вършиш нещо заради самото него. Ние с Пилето много играехме.

Пилето наистина ми се усмихва — с оная позната, типично негова усмивка, която казва: „Няма значение.“ Много е възможно да разиграва театър с тая негова лудост. И така да е, какво от това?

Довечера ще се опитам да пея в съня си. Това, ще разреши нещата. Следобед в часа по планиметрия влязох в спор с учителя мистър Шул, за успоредните линии. Аз твърдях, че трябва да се срещнат. Започвам да си мисля, че всички неща все се срещат някъде.

Пях в съня си. Не помня да съм пял иначе, като момче, но да пееш, когато си птица, е нещо съвсем, съвсем различно. И се оказа не това, което очаквах. Колкото до мелодията, пеех като канарче, но думите, които се чувах да произнасям, бяха на човешки език и звучаха почти като поезия. Чувах се едновременно и като птица, и като момче, което произнася някакви думи. Влагах в песента мислите, които ме вълнуваха около летенето, и чувството, което изпитвах като птица.

Една от първите ми песни звучеше тъй: „И няма нищо страшно в свободния летеж. Досег никакъв, усещам вкуса на въздуха само. Виждам земята под себе си така далечна, както далечно е небето, когато го гледаш отдолу. Всичко се губи и чезне, а притеглянето е като игра с пясък.“