Уилям Уортън - Пилето

Не мога да кажа колко дълго съм сънувал този сън, преди да разбера, че сънувам. Трудно е да разбереш, че сънуваш, освен ако сам не се хванеш насред съня.

Работех в една от страничните клетки, когато ми се случи за първи път. Бях преместил всичките канарчета в кафезите, където вече имаше готови единайсет гнезда с повече от трийсет яйца. Четири от женските мътеха. Изобщо всичко вървеше като по вода.

Реших, че пясъкът на дъното на клетките не е най-подходящата настилка. Курешките потъваха в него и започваха да миришат. Освен това на пясъка падаха семе и люспи, които загниваха. Затова ми хрумна да направя наклонен циментов под, който лесно щеше да се мие с маркуч дори отвън, през мрежата.

И тъй, седях на пода на клетката и заглаждах цимента, когато ми се случи за първи път. В един миг си дадох сметка, че се намирам в клетката. Е, това не би трябвало да ме изненадва, но имах усещането, че клетката е станала по-голяма, много по-голяма. Възприемах вътрешността й по съвсем друг начин — така, както я възприема птица.

Замислих се. Единственото обяснение, което ми дойде наум, беше, че съм сънувал, че се намирам в клетката, и сега си спомням този сън. През следващите два дни се съсредоточавах усилено и се мъчех да си спомня съня. У мен все повече се засилваше убеждението, че съм сънувал, но нещо ми пречи да си припомня съня. Трудно е да уловиш един сън.

Ето защо си сложих будилника под възглавницата, та да ме събужда, докато сънувам. Три нощи поред го нагласявах да звъни в различно време. При всяко иззвъняване се събуждах, но докато да спра звънеца, сънят изчезваше. След това лежах в тъмното и се мъчех да го възстановя в паметта си. И тъкмо когато ми се струваше, че съм успял, той ми се изплъзваше. Взех да се питам дали не си съчинявам сън, какъвто не съм сънувал.

Но един следобед, както боядисвах със зелена блажна боя циментовия под на клетката, изведнъж всичко изплува. Спомних си как съм живял в клетката като птица. Сигурно бях сънувал това. Сънят се върна, докато бях улисан в боядисването; в такива мигове, когато вършиш нещо лесно, съзнанието е свободно и не мислиш. Отначало ми се стори, че фантазирам, но после разбрах, че си припомням съня. Продължих да боядисвам, като гледах да го възпроизведа. Давах си сметка, че ако прекалено много се съсредоточа върху съня, той ще изчезне.

Спомних си колко много нощи съм го сънувал; това, изглежда, бе започнало отдавна. Вероятно защото беше сън. В съня времето има различно измерение. В моя сън аз живеех в тази клетка заедно с другите мъжки канарчета. Тук беше Алфонсо ведно с всичките си мъжки рожби — и канеленото, и качулатото, и онова, шантавото, дето непрекъснато се блъскаше в мрежата на клетката. Разговарях с тях. И ги чувах да говорят на човешки език, на английски, макар той да звучеше като птичи. Самият аз бях птица и издавах птичи звуци. Не можех да си спомня как изглеждах. В съня си не поглеждах себе си, но другите птички се отнасяха с мен като с птица или почти като с птица.

Ядях семе — гледах как те го ядат и им подражавах. Все едно, че бях новородено птиче, което тепърва се учи, и всички те ми помагаха. Усещах се да стоя на някоя пръчка. Не поглеждах краката си, но те бяха птичи, а не човешки крака и пръстите обхващаха пръчката, както е при птиците.

И най-важното — летях заедно с птичките! Възхитително! Размахвах криле и прелитах от пръчка на пръчка. Но не беше толкова лесно. Другите птички хвърчаха до мен и ме учеха какво да правя. С други думи, учех се да летя. Алфонсо излиташе с мен до най-горната пръчка и ме караше да погледна надолу. Не изпитвах никакъв страх от летенето. Чувствувах се като птица. Съзнавах, че ако падна, нищо няма да ми стане. Излитането нагоре беше по-трудно, изискваше малко повече усилия, а след това просто се спускаш, и толкоз.

Гледах през мрежата външния свят. Виждах къщите и знаех, че това са къщи. Виждах стените и вратите и знаех какво се крие зад тях. И си спомнях всички места наоколо, които не се виждаха. Знаех всякакви неща, каквито птиците не знаят. Поглеждах дърветата в двора и ми се приискваше да летя сред тях, В моя сън в клетката се научих да летя тъй, както бях мечтал.

Нея вечер, докато заспивах, се стараех да не мисля за нищо друго освен за съня. Прехвърлях през ума си всички подробности, които си спомнях. В промеждутъка между действителността и съня не исках да мисля за нищо друго. Най-после се унесох в сън и засънувах. Когато се събудих сутринта, спомних си всичко. Този път бях уловил съня.