Уилям Уортън - Пилето

Когато ги пуснах в птичарника си, то беше красота. Каква наслада е да видиш клетка, пълна с летящи канарчета! Тези женски летяха много повече от мъжките.

Оставаха още цели два месеца до времето за чифтосване, тъй че аз продължих моите опити. Навън вече ставаше студено, затова, когато отивах да правя наблюдения в птичарника, навличах всичките си топли дрехи. Успях да убедя майка ми, че всичко това е неразделна част от отглеждането на канарчетата.

Сега, когато те съвсем са пораснали, изучавам маховите пера. Едно перо, ако се вгледаш в него внимателно, е нещо невероятно. То е така направено, че когато налягането идва отдолу, не пропуска въздух. Същевременно отгоре надолу въздухът лесно минава през него. Перото има кухо стебло с канали за кръвообращението. От двете страни на стеблото растат разклонения, подобни на влакна. Те самите се разклоняват на още по-тънки влакна, които завършват с власинки, завити като ченгелчета. Всичко това е вплетено едно в друго, но може да се отваря и затваря, с което напомня някакъв много сложен, тънко измайсторен цип. Птицата отваря и затваря тоя цип с човката си. Когато прокарва човка по перото, то значи, че затваря ципа там, дето се е отворил.

Освен това перата се въртят по дължината на оста си, тъй че при мах нагоре заемат вертикално положение, а при мах надолу — хоризонтално. И цялата тази сложна машинария почти няма тегло; лек като перо, казват. А на мене перото най ми тежи — или трябва да направя нещо като него, или да мина без него. Но как?

Започвам да скубя перата на моите герои, онези, които летяха с тежести на краката, равни на собственото им тегло. Слагам отново същите тежести и отскубвам по едно перо от всяко крило. Единият от тях капитулира мигновено. Че как, толкова тежести, а сега и без две пера! Кляка на дъното на клетката и се мъчи да заспи. Махам му тежестите и го пускам. След няколко минути хвръква без затруднение. Очевидно липсата на две махови пера не е кой знае какво за канарчето, ако не носи тежести. Другият герой успя да излети някак. С неистови усилия той се откъсна от земята и едва стигна до една от най-ниските пръчки. Реших да му оставя тежестите и да видя как ще компенсира липсата на двете пера.

След една седмица имаше решително подобрение. Макар и с мъка, това канарче успяваше да прелети отдолу до най-високата пръчка на птичарника. То се застояваше там много дълго, а полетите му надолу бяха чудовищни. Това не бяха полети, то по-скоро се забиваше надолу. При падането се въртеше, пропускаше всички пръчки и пляскаше отчаяно криле. Въпреки това оставаше невредимо и смогваше да извърши отново трудния полет нагоре. Накрая реших, че мъките му в името на науката са достатъчни, и му махнах тежестите.

Междувременно нощем работех върху проектите си за механични криле. За целта използувах щори, нещо като нанизани на ос. Те се затваряха при мах надолу и се отваряха при мах нагоре. Самото размахване на крилете постигах с предавателен механизъм, движен от моторче. Моделите правех и от балсово дърво, и от тънък алуминий. Мислех си, ще ми е нужна много голяма сила, за да задвижвам криле, достатъчно големи да ме издигнат във въздуха. Бедата е там, че птиците размахват криле, като ги изнасят напред при мах нагоре и изтеглят назад при мах надолу. Почти както при стил бътерфлай в плуването. Ставата на птичето крило се движи кръгово като часовникова стрелка, по посока на полета. А това е много трудно да се постигне с моторче с ластици. Някои от моделите ми летят, но не могат да излитат, летят само като ги хвърля с ръка. Ако не мога да накарам тези малки модели да летят нормално, какво остава за самия мен?

Продължавам и тренировките. Размахвам ръце по един час сутрин и един час вечер. Мъча се да постигна с раменете си кръгово движение и да загребвам въздух под мишниците. Птиците, струва ми се, така го правят. Напоследък при тези тренировки слагам и тежести на ръцете си. Раменете и вратът ми започват да стават буцести. Ако забравя и не се съпикасам, ходя с проточена напред шия.

Следобедите работя по кафезите. Боядисани, с поставени вече хранилки, изглеждат чудесно. Отвътре ги боядисах светлосини. Всичко е готово, на дъното на всеки кафез — вестник, а върху вестника — пясък. Но ще трябва да ги сменям почти всяка седмица. Гнездата също са поставени и във всеки кафез има черупка от сепия. Хранилките са пълни със семе, в автоматичните поилки съм налял вода.

Готови са ми схемите за кръстоските, определил съм и чифтовете. С голямо удоволствие решавах кое с кое да съеша. Често пъти в училище ми хрумваше някоя нова идея. След дълги наблюдения познавах добре всичките канарчета, а и те ме познаваха. Схемите ми помагат да не объркам поколенията, но освен това купих пръстени за краката на всяко, та да се разпознават. Ако ми върви, скоро ще имам сто и петдесет млади канарчета. Всичко е готово.