Уилям Уортън - Пилето

Избирам някои от най-добрите майстори в летенето и слагам тежести на краката им. Тежестите правя от калай във вид на съвсем малки клечици. След всеки опит увеличавам тежестта, като прибавям нови и нови клечици. Изчисленията ми показват, че за да получа съотношение между маса и обем, равно на това при птиците, аз трябва да тежа по-малко от петдесет паунда. Но ако отслабна толкова, ще умра. Остава ми надеждата, че птиците могат да летят и при по-голямо тегло.

Канарчетата меря по следния начин: слагам домакинското кантарче в птичарника, пръсвам върху талерката малко семе и чакам. Когато някое от канарчетата кацне да си клъвне, поглеждам какво отчита стрелката. По този начин съм измерил всичките канарчета. Тяхното тегло е почти еднакво. Разликата между най-тежкото и най-лекото е няколко грама, няма дори и толкова. Просто да не повярваш колко са леки канарчетата. В опитите с тежестите не включвам Алфонсо и Пилето. Те и без това бяха претоварени с работа.

Увеличавам тежестите, докато птичката откаже да лети. Издръжливостта на канарчетата се оказва доста различна. Някои се отказват, след като съм сложил само по две калаени клечици на всеки крак. Те просто седят на пода на птичарника и се правят на заспали. Изглежда, като реши, че не може да лети, птичката се отчайва от живота. Ето защо, когато стигнат до такова състояние, аз им махам тежестите, понеже иначе не щат и да ядат.

Най-накрая останаха две, които продължаваха да летят дори когато тежестите превишаваха повече от два пъти собственото им тегло. С такава тежест те успяваха да се доберат дори до най-високите пръчки на птичарника. Преди да им сваля тежестите, тези две се удариха два-три пъти доста зле. И тъй, ако мога да спадна под сто паунда и да укрепна още физически, остава ми някаква надежда.

Един ден, след вечеря, майка ми ме подхвана за канарчетата. Нямаше друг изход, освен да я оставя да вилнее. Двамата с баща ми седяхме и чакахме да отмине бурята. Той ме погледна веднъж, но аз нищо не можех да сторя.

Майка ми се оплакваше от миризмата, от мръсотията, от шума, от мишките, от това, че всичкото си време съм губел с канарчетата и дори съм нямал приятели освен оня гамен от Радбърн Роуд. Тоест Алфонсо. В това време аз се питах как трябва да живея, за да бъде тя доволна и щастлива. Когато ми се стори, че свърши, изчаках няколко секунди — достатъчно, за да се уверя, че е свършила, и не толкова дълго, че да стане нужда да се обади баща ми. Той не обичаше тия работи.

Много е лошо това, дето родителите ми нямат други деца. Майка ми казваше, че станало тъй, понеже баща ми си избрал неподходящ занаят, икономическата криза дошла в неподходящо време и той останал без работа цели четири години. Той беше чиракувал при майстор на плетени столове — от онези, които хората слагат на верандите си. По онова време е било много шик да имаш такива столове, при това правени на ръка. Ние имахме веранда и от двете страни на къщата и столовете ги беше измайсторил баща ми. Те бяха най-различни, имаше люлеещи се, имаше и едни с високи облегалки с много заврънкулки. Много обичах да го гледам как работи. От ракитовите пръчки, които държеше накиснати във вода, той изплиташе столове само с двете си голи ръце и няколко съвсем прости сечива. Същото удоволствие ми доставяше да гледам как Пилето вие гнездата си. Ръцете му се движеха бързо и автоматично. Беше чиракувал шест години и беше получил майсторско. Жалко е да си толкова добър майстор на нещо, което никой вече не търси.

Започнах да му обяснявам какво съм намислил. Посочих, че тази година съм отгледал осемнайсет канарчета, след като съм започнал само с две. На едро мъжките се продават по осем долара едното. Мога да разпродам женските и по този начин да покрия разноските за храна. Това означава печалба от близо деветдесет долара. Толкова е месечната заплата на баща ми, който сега работеше в гимназията. Обясних му, че повечето канарчета се внасят в Щатите от Германия и Япония. И че сега, когато сме във война, тези източници пресъхват. Следователно отглеждането на канарчета може да бъде много доходно.

Говорех бързо. Трябваше да го убедя. Извадих изчисленията си и му показах колко пари мога да изкарам, ако имам петнайсет чифта за разплод. Ако от всеки чифт се наплодят средно десет канарчета, от които половината мъжки, това прави по петдесет долара от чифт или общо седемстотин и петдесет долара. А освен това има изгледи канарчетата да поскъпнат.

Майка ми писна, че нямало да търпи стотици канарчета да й умирисват къщата, колкото и пари да ми донесат те. Обясних на баща ми, че искам да си направя птичарник на гърба на гаража, дето по-рано беше гълъбарникът ми. Добавих, че имам достатъчно спестени пари да си купя необходимия материал.