Уилям Уортън - Пилето

Кафезите завърших преди Коледа. Мъжките в страничните клетки пееха, та се късаха. За канарчето почти всяко нещо е музика. Те пееха, когато чуках с чук, когато режех с трион или когато пусках чешмата. А задуха ли вятър, това е симфония за канарчето.

Докато работех, все ги наблюдавах как летят. Алфонсо все още си оставаше шампион, но имаше двечки-трички, които бяха изучили всичките му номера: пикираха, излитаха почти отвесно нагоре, преобръщаха се рязко във въздуха. Едно от тях дори имаше свой номер: пикираше и току преди да кацне, се стрелваше право нагоре. Използуваше някак набраната скорост, за да излети отново нагоре. Бях го наблюдавал поне сто пъти, но не можех да разбера как постига това. Забелязвах само, че с разперени докрай криле за част от секундата обръща тялото си нагоре, загребва въздуха под крилете си и така се изтласква. То беше жълто като Пилето, но иначе приличаше на ястреб, досущ като Алфонсо. Не беше зло, каквито са обикновено тъмните канарчета, но се биеше, ако някое му се репчеше много. По-често обаче просто отлиташе на някоя друга пръчка. То беше едно от тези, които летяха с пълна сила.

Алфонсо втори от първото люпило беше зъл като самия Алфонсо. Понякога между тях се развихряха страхотни битки. В която и част на птичарника да се озовеше Алфонсо, все се оказваше, че е навлязъл в територията на най-способния си син.

Всичките ми канарчета бяха здрави и читави. Мистър Линкълн ме учеше какво, да им давам за усилване. Накисвах семе и го смесвах с яйчено пюре и зърно. Давах им ябълки, маруля и листа от глухарче.

С Алфонсо и Пилето канарчетата ми вече наброяваха двайсет — дванайсет мъжки и осем женски. Обаче единственият сигурен чифт за разплод си оставаха Алфонсо и Пилето. Можех да започна линеен подбор, като чифтосам Алфонсо с някое от женските, но той се държеше толкова мило с Пилето, че никак не ми се щеше да ги разделя. Макар да ми беше много мъчно, реших да продам или да разменя всичките женски. Трябваше ми нова кръв; не можех да съешавам братя и сестри. Някои от женските бяха много красиви и се ужасявах при мисълта, че трябва да ги продам. Чувствувах се като търговец на роби.

Мислех да държа петнайсет чифта за разплод, тъй че ми трябваха още три мъжки и съответният брой женски. Два месеца обикалях магазините, докато най-после намерих мъжки по мой вкус. Лошото беше, че не можех да преценя как летят, макар да бяха в големи клетки. Дори в тях не можеха да покажат на какво са способни.

На цвят едното от тях беше канелено. Поточно, нещо като златистокафяво. То беше източено и слабо като Алфонсо, само че пееше по-инак — на такива им викат саксонци.

Другото беше жълто, но с черна глава, и имаше качулка. На качулатите перушината на главата им е разделена на път по средата. Това сякаш имаше шапка. Кръстосаш ли две качулати, получава се гологлаво птиче. Мистър Линкълн беше възмутен, че съм купил качулато. Той изобщо не обичаше по-особените видове. Обаче туй качулато летеше като дявол. А умееше и да се задържа на едно място във въздуха. Канарчетата не ги бива много в това, но то се виеше в горната част на птичарника като ястреб, който дебне плячката си. Можеше и да планира доста добре. Птичките от това семейство обикновено не планират, тъй че то ми беше особено нужно.

Третото взех от мистър Линкълн. Той ми го даде без пари. Беше убеден, че е смахнато. То все се блъскаше в мрежата на птичарника. Повечето птички много скоро се научават какво нещо е клетката и какво телта. Случва се и да летят срещу преградата пред себе си, но тогава изпружват крака и се залавят за нея. Само съвсем малките птичета си блъскат главите о телта.

Та третото не признаваше клетка. То беше съвсем пораснало и въпреки това летеше с главата напред право срещу телта, сякаш тя не съществуваше. Ето защо прекарваше доста време на дъното на клетката, докато се съвземе от злополуките. Мистър Линкълн каза, че Дакова се било родило — твърдоглаво и тъпо. Предложих му поне да му дам в замяна едно от моите тъмни женски, но той не прие. Каза, че като забелязал колко смахнато е това птиче, веднага де сетил за мен.

Всичките женски размених едно за едно. Мисис Превост взе повечето от тях и ми даде най-хубавите от своите. Зарадва се, че на всяко мъжко ще оставям не повече от едно женско. Две седмици ми отидоха, докато избрах от нейния птичарник онези женски, които летяха най-хубаво. Измислих си система за това. Взех от училище един хронометър и наблюдавах определена птичка пет минути. С хронометъра засичах само времето, в което тя се намира във въздуха. Исках да взема канарчета, които обичат да летят. След като всяка птичка минеше три пъти през такава проверка, вземах под внимание и неща като красота и бързина на полета. Когато приключих, всичките ми женски бяха категоризирани според способността си да летят. Внимавах да не взема птички, които са явно нескопосни. Такава птичка, понечи ли да кацне, препъва се или се блъска в другите. Или пък пърха като луда, когато те са накацали нагъсто на пръчката и не може да се намести между тях. Гледах също да избягна женска, която пее или има навика да се бие. Във всички ръководства пише, че това са лоши признаци за една бъдеща майка. Женските, които пеят, са склонни да изоставят гнездото. Завърших списъка си и го дадох на мисис Превост. В него фигурираха две-три от най-плодовитите й женски, които тя отказа да ми даде, но за всички останали се съгласи.