Уилям Уортън - Пилето

Казва това, докато аз се мъча в мрака да развържа ластичето. И върти китката си като змия. Когато свалям цветето, тя го взема и го оставя над таблото. В тъмнината увеличеното му отражение в извитото предно стъкло изглежда зловещо. Миризмата му изпълва цялата кола.

Очаквам да поведем един от онези дълбокомислени разговори, които започват с „Не ме ли харесваш?“ или „Ти защо не ме харесваш?“. Те вече са ми познати. В такива случаи каквото и да отговориш, то ще бъде или обида, или лъжа. Готвя се да излъжа, за да поддържам илюзията за страхотния годишен бал, но не става нужда. Дорис затананиква мелодията, която радиото свири, обляга се на мен и започва да се люлее, като че танцуваме; танц в „Буик Дайнафлоу“! Аз я обгръщам с ръце и гледам да поддържам тонуса. Ако я чукам, това може да ми помогне в съня с Перта. Нали съновиденията ми се състоят от преживени неща.

Дорис вдига глава и започваме да се целуваме. Мляскаме се, мляскаме се и аз се чудя какво да правя, за да не ми пречи носът. После тя отваря уста и аз отварям моята. Старая се, няма що. И изведнъж тя диша в устата ми и смуче въздух. Усещам как изтегля въздуха чак от ноздрите ми. Велики боже! Това целуване ли е, или тази хубостница е някакъв вампир, който унищожава жертвите си, като им изпива не кръвта, а въздуха? Тъкмо си мисля това, и тя набутва целия си език в устата ми. Имам чувството, че съм всмукал балонна дъвка. Не мога да си поема дъх освен през носа. А, не може да бъде! Малкият се надига! Значи, цялата тази щуротия му се предава по съответния път. Мъча се да кръстосам крака, за да го скрия, да го затисна, но Дорис не можеш я излъга. Тя намества корема си точно отгоре му. Скимти и напъхва езика си още по-навътре. После сваля ръката, с която ме е прегърнала, и аз си мисля с надежда, че вече сме дали своя принос за бала и свършваме; но тя смъква горната част на роклята си и като изскачат ония ми ти цици! Освободени, сега те стърчат още повече настрани. И изглеждат по-хубави от онези в „Нешънъл Джиографикс“.

Тя се изопва назад и се вторачвам в тях. Не виждам да имат лунички, поне на светлината от таблото.

Точно в този миг разбирам, че мога да свърша тая работа. И не само мога, ами искам. Същевременно започвам да си мисля за Перта. Искам първия път това да стане с Перта. Искам първия път да бъде с жена ми, не с Дорис. Дорис никога не може да ми бъде жена, тя е за други работи.

Дорис все още не се отказва, но аз вече съм свършил. Продължавам да я целувам, стискам й циците, дори ги погалвам. Тя диша тежко, скимти, но иначе и двамата мълчим. Накрая се изправя и прибира гърдите си в роклята. Наближава два. Натискали сме се близо един час.

Здравето ни се взема, докато обърнем колата. Аз излизам навън да я насочвам. Мястото е много тясно, а Дорис не я бива на заден. На два пъти боксуваме, преди да се измъкнем. Стигаме до тях в два и половина. Дали онзи блед побелял човек няма да ме застреля, задето съм се гаврил с дъщеря му и съм я задържал толкова късно? Да не говорим за колата — сигурно цялата е изподрана от къпинаците и клоните.

Преди да излезем от колата, целуваме се за лека нощ — нормална, не вампирска целувка. Дорис пита дали ще се видим пак. „Разбира се — казвам, — ще те видя в училище“ Всеки ден я виждам там, В един курс сме по геометрия.

Тя има ключ и си отваря. Майка й още не си е легнала и предлага да ме закара до нас. Всички трамваи и автобуси вече са спрели. Казвам й, че не живея далеч и ще се прибера пеша. Тя не настоява много. Явно гори от нетърпение да научи всички подробности от Дорис. Чудя се дали тя ще й разкаже всичко или само една част. Знаеш ли ги такива богаташи?

Четирите мили до нас ме ободряват. И ми дават възможност да се размисля. Надявам се, че не съм наранил чувствата на Дорис и същевременно се радвам, че не отидох докрай. Бързам да засънувам Перта. Качвам се на пръсти по задните стълби, без да събудя никого, Когато вече съм в леглото, виждам, че е четири.

В съня денят преваля. Слънцето е на залез. Перта прехвръква от едната средна пръчка на другата. Наблюдавам я минута, после се спускам при нея.

„Толкова те търсих, Пиле. Къде се изгуби? Защо веднъж си тук, а друг път те няма. Това не го разбирам. Извън клетката ли излизаш? Сам ли летиш навън? Не те ли е страх. Не можеш ли да ме взимаш със себе си?“

„Не, Перта, не летя навън.“

На останалите въпроси не мога да отговоря. Толкова е красива. На светлината се очертава изящната извивка на гърдите й и на гърба. Дълбоко в себе си усещам да се надига вълнение.