Уилям Уортън - Пилето

Нарекох това канарче Алфонсо, защото все налита да се бие, също като Ал. Струва ти се, че винаги е готово за схватка и ако не победи, ще умре. Мъча се да накарам Пилето да му обърне внимание, но тя не проявява интерес към него.

Веднъж обаче бе принудена да го забележи. Две-три от мъжките редовно преследваха Пилето. Тя ще се приближи до мрежата, отделяща мъжките от женските, и въпросните мъжки веднага ще долетят и ще започнат да й пеят. А тя обикновено подскача от пръчка на пръчка и се прави, че не ги чува, но току се връща на най-близката до тях пръчка и пърха с криле. Добре, ама Алфонсо реши веднъж да разпердушини тази сган. Приближи се той и започна да кълве най-близкото, докато то млъкна и избяга на най-долната пръчка. Второто се обърна, подскочи, разпери криле и отвори човка, както правят птиците, когато се готвят за бой, но Алфонсо го клъвна светкавично два пъти между очите и това му стигаше. През това време третото успя да избяга. Пилето, горката, трябваше да наблюдава как унищожават нейното трио. Алфонсо я изгледа, после полетя към мрежата с широко отворена човка, което при канарчетата е все едно лъвски рев. Пилето едва не падна от пръчката.

Както и да е, аз решавам, че ще взема Алфонсо, никое друго. Пилето ще трябва да свикне с него и да го заобича. Алфонсо е тъмен, с плоска като на ястреб глава и с издължено тяло; разликата между тревистозеленото на гърдите и мъхово-зеленото на гърба е много малка. По него няма нито едно бяло или дори жълто перце. Черните му крака са дълги, с перушина около кълките, а коремчето му — много стегнато. Наистина е страшен на вид. Очите му сякаш те пронизват; те са искрящо черни и сравнително близко разположени за птица. Просто да не повярваш, че е само канарче, което не яде друго освен семе.

Когато казах на мистър Линкълн, че него съм си избрал, той се опита да ме разубеди. Тия пущини, казва, не стават за чифтосване, понеже пребиват от бой женските, а се нахвърлят и върху малките, щом те излязат от гнездото. Само главоболия ще си имаш с него, казва. Женските от тая порода стават добри майки, но мъжките могат да те побъркат.

Но каквото и да ми говореше, все тая. Аз бях луд за Алфонсо. Какъв летеж! Лети, сякаш в пространството изобщо няма въздух. Като рече да хвръкне от дъното на птичарника, краката са му във въздуха, преди още да е разперил криле. А когато се спуска от най-горната пръчка, прибира криле и ги отваря само веднъж, току преди да кацне на земята. Струва ми се, че дори цял да го оскубеш, пак ще може да хвърчи. Той лети, защото от нищо не го е страх, а не само защото летенето е присъщо на птиците. Неговият летеж е индивидуално творчество, предизвикателство.

Мистър Линкълн ми го даде за пет долара. А той струва най-малко петнайсет. Виж там, опитай, казва мистър Линкълн, и ми кажи какво става. Ако не върви, казва, върни ми го и аз ще ти го заменя. Страшен човек е тоя мистър Линкълн! Жалко, че толкова рядко ги има такива като него.

Щом се прибрах у дома, пуснах Алфонсо в кафеза, в който държах Пилето, преди да направя птичарника. После окачих кафеза в птичарника, при Пилето. Беше ме страх да ги оставя направо заедно. Мистър Линкълн ме предупреди да внимавам, щото Алфонсо може да я убие.

Какво нещо беше само докато го хванем! Той хвърчи като бесен и когато мистър Линкълн най-сетне го притисна в ъгъла, взе да пищи и да протяга глава, за да ухапе ръката, която го държеше. Накрая грохна и изглеждаше съвсем безпомощен, но когато посегнах да го погаля с пръст, той извърна глава и здравата ме клъвна. В този момент Пилето стоеше на рамото ми и наблюдаваше всичко това. Питах се какво ли си мисли. След като я прибрах в кутията, тя наистина нададе няколко тревожни, въпросителни куииИИП. За да пренеса Алфонсо до нас, сложих го в друга кутия от дебел картон; но ме беше страх, че може да прогризе картона и да избяга.

Боже, каква наслада е да ги наблюдаваш! Разбира се, Пилето е възбудена до крайност. Току прелита до неговата клетка и се мъчи да се залови за нея. А той я кълве ожесточено по краката и гърдите. Веднъж дори отскубна няколко перца от гърдите й.

Алфонсо изглежда напълно доволен от новото си жилище; яде, пие и, общо взето, се чувствува у дома си още от първия ден. Единственото му желание, струва ми се, е да бъде оставен на мири. Чакам да чуя гласа му. У мистър Линкълн нито веднъж не съм го чул да пее. Мистър Линкълн духна под опашката му, за да ми покаже, че е мъжко, сякаш някой се е съмнявал. Но аз не зная дали може да пее. Мистър Линкълн каза, че не помни да го е чул да пее, но той не се вслушва. Него изобщо не го интересува дали едно канарче пее, или не. Това и мен не ме интересува особено, аз само горя от нетърпение да го пусна в птичарника и да го гледам как лети.