Уилям Уортън - Пилето

Мъжките стоят в едната половина на голямата клетка, а женските — в другата. Разделя ги само една телена преграда. Мисис Кокс казва, че наблюдава внимателно канарчетата и когато види, че две се обичат, отделя ги в клетката за разплод. Като я слушаш, имаш чувството, че четеш „Отнесени от вихъра“ или нещо подобно. Тя знае кое с кое флиртува и кое кое задиря. Послушаш ли я малко, започваш да вярваш на думите й.

Мисис Кокс няма определена система за разплод. Единственото й правило е да не се чифтосват братя и сестри от едно люпило. Това го има и в Библията, обяснява ми тя. В клетките за разплод държи само по едно мъжко и едно женско. Според нея мистър Тейт не постъпвал много добре, като оставя на две женски едно мъжко. Веднъж ми говори почти цял следобед на тази тема.

Мисис Кокс и мисис Превост са приятелки. Мисис Кокс веднага позна, че съм взел Пилето от мисис Превост. Понякога двете си разменяли канарчета, за да влеят свежа струя в птичарниците си. Те си приличат в много неща, само че мисис Кокс е кожа и кости.

Тя ме убеждава да оставя Пилето в клетката при женските и да идвам, когато пожелая. Ако Пилето, казва, си харесало някое от мъжките, щяла да ми продаде избраника й. Това е много мило от нейна страна, но на мен не ми дава сърце да оставя Пилето.

Затова ходя всяка събота там и пускам Пилето да хвърчи с женските. Много от мъжките се приближават до преградата и пеят на Пилето, но тя не проявява предпочитание. Има едно обаче, което лично на мен ми харесва. Гърбът му е зелен, гърдите — жълто-зелени, а маховите му пера отгоре са бели. Има плоска глава и дълги крака. Под гушата личи ясно очертана извивка, но не съм го видял да пее. Лети много грациозно и с голямо достойнство. Мисис Кокс казва, че това канарче пеело много силно, но не особено мелодично. Това било родова черта. Прапрадядо му бил голям певец, обаче останалите от рода не ги бивало.

Мисис Кокс ми каза за още един птицепродавец — мистър Линкълн. Бил чернокож и живеел през един площад от Шейсет и трета улица, от другата страна на парка. Всичките си птици държал в спалнята на втория етаж. Бил женен и имал пет деца. Не се занимавал с друго освен с отглеждане на птици и цялото семейство получавало помощ по бедност. Мисис Кокс ми разказа всичко това по същия начин, по който говореше за птичките си, за това, което те били направили или не били направили.

Когато отидох първия път при мистър Линкълн, той с нищо не издаде, че отглежда птици. Едва когато се поразговорихме на тази тема и видя Пилето, показа ми три-четири птички, които държеше в клетки на първия етаж. Поговорихме известно време за тях, а после той ми смигна и каза да го последвам горе.

Ама какъв страхотен птичарник има тоя мистър Линкълн! Лошото е само, че е на затворено и вътре мирише ужасно. Поддържа го много чист, но двеста птици без никакво проветреше може ли да не миришат? Обясни ми, че не можел да отваря прозорците заради съседите. Страхувал се да не го обадят, че отглежда птици — тогава щели да му спрат помощта.

Всичките птици са в една стая. На едната страна — клетките за разплод, а на другата — обикновените клетки. За стаята се минава през едно преддверие. Мистър Линкълн си прави сам клетките за разплод и ги боядисва в различни цветове в зависимост от това, какви птичета иска да развъди. Него най-много го интересува цветът. Каза ми за различните си проекти. Той прави опити — чифтосва канарчета с други видове птички, за да получи нови цветове. Показа ми канарчета от кръстоска с конопарки; много красиви, кафеникаво-червеникаво-оранжеви, с по-бледи ивици. Други пък са от кръстоска с щиглеци; те са тъмни с ярки, червеникавооранжеви гърди. Има и трети, от кръстоска с нещо, което той нарича австралийска сипка; те пък са с червени глави и тъмни тела.

Мистър Линкълн говори за първа кръстоска и втора кръстоска и ми показва птички, които нарича мулета. Обяснява ми, че муле — това била птичка, която е безплодна. Аз не му казах, че винаги съм смятал мулето за особен вид кон с дълги уши. Добавя, че повечето от първите му кръстоски са мулета. Казва, че понякога е правел по десет опита, докато получи плодовита птичка. И единственият начин да провери дали може да ражда, е да я чифтоса.

Мистър Линкълн има страхотни тефтери с диаграми и схеми за неговите кръстоски. Обяснява ми какво е това линеен подбор. Той е разработил специални хранителни смески, които засилват у птичките желанието да се съешават. Казва, че ако и човек яде от тези смески, сигурно ще може да се чифтоса с птица. В такива случаи мистър Линкълн никога не употребява мръсната дума. Той неизменно говори за „чифтосване“, „съешаване“ и тъй нататък. Изглежда, не употребява другата дума, защото съм малък, или пък се докарва, понеже съм бял, но не ми се вярва да е второто.