Уилям Уортън - Пилето

Измършавя още повече и ребрата му стърчаха, като че са счупени. Изпънал шия напред, а очите му така се въртят, сякаш са откачени от орбитите — ще речеш, не се спират върху нищо. Аз обаче зная, че всичко вижда, въпреки че уж не гледа. Ами времето! Пилето, дявол знае как, винаги познаваше времето. Вестникът пише, че ще вали, а Пилето вика — няма да вали. И се оказва прав.

През лятната ваканция се хванахме на работа като кучкари. Пилето съвсем се беше ошашавил вече с неговите канарчета. Стоим прави отзад на камиона с ония големи мрежи, а Пилето все за канарчетата говори: колко яйца имало в това гнездо, коя птичка вече се е научила да си лющи семето и прочие. Изобщо не го търси.

На другата година не се виждахме с Пилето много често. Аз се занимавах е лека атлетика, хвърляне на диск, борба, влязох и в училищния отбор. Пилето не се интересуваше от спорт. На него птици му дай.

Предпоследната година, щом навърших седемнайсет, записах се в щатската гвардия. Исках да се науча да стрелям с пушки, с пистолети и други такива. Всеки четвъртък вечер ходехме да се обучаваме на плаца на гвардията. Понякога Пилето идваше с мен. Сядаше на пейките и ни гледаше. На мен ми бяха зачислили една стара карабина „Спрингфилд“ и аз веднага се научих да я разглобявам. Страшно копеле — войник и патриот, няма що. Виках си: дано ми падне случай да изкормя няколко от жълтичките япончета, преди да е свършила цялата дандания.

По същото време започнах да ходя с Луси. Тя беше един от главните викачи на училището — ония, дето при състезания дават тон на другите какво да крещят; адски тъпа, учеше в търговския. Един ден седя на училищния паркинг в колата на Хиг и се натискам с Луси; и точно в тоя момент Пилето се дотърколва на своя велосипед. Вече сме предпоследна година, а той още върти това скапано колело, с него се беше снабдил, след като се простихме с нашите велосипеди в Уайлдуд, когато се Опитахме да ги продадем. Ако го подкараш по-бързо от три мили в час, ще се разпадне. Само Пилето можеше да кара такова чудо; дори не го заключваше на велосипедните стойки. Само го закрепваше на тях. Та кой ще открадне такова колело? Във всеки случай друго колело на стойките не можеше да се види; те са правени през двайсетте години, когато на училище се е ходело с велосипеди. Пилето — вали не вали — всеки ден се мъкнеше на училище с това колело. Кажете, какво да го правиш такъв човек?

Та идва Пилето с колелото и се заговаряме за изпитите. Много от предметите, които учехме, съвпадаха, защото и двамата бяхме в общообразователния отдел. Луси нещо оглежда Пилето. Тя май изобщо не знаеше, че с него сме приятели. За нея аз бях големият сваляч Ал, борец и футболист, човек, за когото можеше да се крещи.

Пилето започна да говори за своите канарчета. Всички в училище знаеха, че той вече има около сто канарчета. Веднъж беше донесъл от тях в час по химия за изучаване на кръвта им, а по физика беше построил летящ модел, който наистина работеше — един щур орнитоптер. Дори пишеше за тях по литература. Страшен маниак. Аз все още се интересувах по малко от гълъби, но неговото не се траеше. Бях ходил у тях да видя птичарниците му, но това беше почти същото, както той идваше с мен на учебния плац.

Просто бяхме свикнали един с друг, иначе друго не ни свързваше.

Пилето взе да разправя за някакво канарче, което научил да лети с тежести, вързани на краката. Така то тежало почти три пъти повече от нормалното и въпреки това хвърчало. Шампион по вдигане на тежести в птичия свят. Започнал да обучава това нещастно канарче още щом се излюпило. Луси каза нещо в смисъл, че това е жестокост, и Пилето й хвърли бърз, беглив поглед и една почти незабележима усмивка — да не излезе, че не й обръща внимание. Но Луси загрява много бавно и никога не може да долови такова нещо.

Пилето беше толкова изтънял, че почти прозираше. Беше към края на май, та носеше риза с къси ръкави, под която се очертаваха изхвръкналите му ребра. Изобщо, добиваше все по-невъзможен вид. В цялото училище само той носеше такава дълга коса — тя затулваше очите му и въпреки това никога не си даваше труд да я отметне назад. Как не се спъваше с тая коса!

Докато разговаряхме, той описваше малки кръгчета с колелото. Аз седя в колата и подпъхвам ръка към Лусиния чатал. Тя ту стяга, ту отпуска мускулите си. Луси имаше страхотно силни крака. Можеше да подскочи и от раз да направи шпагат. Това беше коронният й номер като викачка. Как само го правеше — шапката да ти падне!