Уилям Уортън - Пилето

Главното, което той иска да постигне, е да получи съвсем черно канарче. Толкова черно, казва, та чак да синее. Според него в зелените птички се криело много черно и той се опитвал да го извади. Как го прави? Чифтосва с бели най-зелените птички, ония, дето имат най-малко жълто. Така се получават бели, сиви или петнисти птички. После взема най-тъмните от петнистите и ги чифтосва с тъмнозелените бащи или майки. Девет години е работил по този линеен подбор и сега има птички, които са по-черни от улични врабчета. По тях няма нито едно жълто перце; потъмните им пера са наситеночерни, а по-светлите — тъмносиви. Мистър Линкълн ми показа едно перце, което пази в портфейла си. Казва, че когато получел цяла птичка, черна като това перце, можел да умре спокойно. Това перце трябва да е от врана или от кос, толкова е черно.

Най-интересното е, че тъмните му канарчета пеят великолепно. Това не прави никакво впечатление на мистър Линкълн, но повечето от мъжките в черните кафези се скъсват да пеят и имат много хубави гласове. Това е така, казва мистър Линкълн, „щото ние черните винаги пеем“. Инак от него почти не можеш да чуеш такива приказки. Като казва това, той се усмихва и ме гледа право в очите.

Позволява ми да пускам Пилето в женския птичарник. Виждам, че няма особено високо мнение за нея; в неговите очи тя е само една няма блондинка, но на него му прави впечатление, че се оставя да я вземам и да правя с нея, каквото си поискам. Казва, че не бил виждал толкова опитомена птичка и че аз сигурно съм много добър към птиците. Можеш да стоиш, казва, в птичарника и да гледаш птиците, колкото си искаш. Аз ходя много често при него и наблюдавам не само птичките, но и как почиства и поддържа клетките. Ръцете му са уверени и бързи като самите птички.

След известно време жена му започва да ме оставя понякога на обед у тях. Дечурлигата на мистър Линкълн се възхищават от баща си, това веднага личи. И той сигурно е достоен за възхищение. Когато се застоявам у тях, казвам после на майка ми, че съм бил с Ал. Ал обещава да не ме издаде. Пита ме дали най-после не съм си намерил гадже, но аз му обяснявам, че ходя да гледам птици във Филаделфия. Разправям му за мистър Линкълн. Ал казва, че майка ми ще ме убие, ако разбере къде ходя. И е прав.

Мистър Линкълн не желае да ми продаде нито една от птичките, които са заведени в неговите тефтери, но казва, че от останалите мога да избера, която си искам. Между тях има едно мъжко канарче, което наистина ми харесва. Мога да го наблюдавам по цял ден и то разбира, че го наблюдавам. Единствено то се доближава до мрежата и се мъчи да ме клъвне по пръста.

И непрекъснато се бие с всички останали мъжки. Искам да кажа, все се мъчи да ги предизвика на бой. Ще кацне на някоя пръчка и ще разгони всички там първо от лявата си страна, после от дясната. После ще прелети на друга пръчка и ще повтори същото. Види ли някое канарче да се застои повече от две секунди при хранилката, спуска се върху него като ястреб. Посочвам го аз на мистър Линкълн, а той клати глава и казва: „Това е калпава порода.“

Оказва се, че тоя вид се е пръкнал при опитите да се получи черно канарче. Това птиче има доста черно по него, дори съвсем черно, но то е примесено с жълто, тъй че общият му вид е тъмнозелен. Мистър Линкълн казва, че опитвал какво ли не, за да отдели това черно, но накрая се принудил да се откаже. Това канарче беше последното от този вид. Другите разпродал. Лошото, казва, е, че мъжките с такава окраска са по-зли от оси. Така се биели помежду си, че едва не се избивали. Дори започвали да се бият, преди още да са излезли от гнездото. А с другите птички се биели, докато победят или докато капнат от умора.

Мистър Линкълн разправя, че те водели началото си от едно женско канарче от Германия, дъщеря на ненадминат певец. Купил го само заради цвета — било много тъмно; платил за него десет долара преди пет години. Това по начало са много пари за женско, да не говорим, че то било шестгодишно, болнаво и перушината му непрекъснато падала. Но мистър Линкълн го излекувал, започнал да му дава храна за полово усилване и получил от него две люпила, след което то умряло. Мистър Линкълн е убеден, че лошата кръв идва от него. Няма нищо по-лошо и по-проклето от немското, рече той.

И тогава ми каза, че бил расист. Според него хората и расите биват различни, защото кръвта им е различна, и това открай време си е било така. Той казва, че всеки народ трябва да живее в собствената си естествена среда и да остави на мира другите. Питам го защо тогава кръстосва канарчета с конопарки и щиглеци. Той пак ме поглежда право в очите и заявява, че е расист, доколкото това се отнасяло за хората, но не и за птиците; после се засмива: Казва, че повечето хора са нещастни, защото се мъчат да живеят неестествен за тях живот. Много му се искало да се пресели с цялото си семейство в Африка. Никога не беше ми минавало през ум, че черният народ в Америка е дошъл от Африка. Понякога с изненада откривам, че не зная неща, които са съвсем очевидни.