Мишел Уелбек - Платформата

Долу екскурзоводката осъществяваше нещо като проверка с цел раздаване на breakfast 30 30 Закуска (англ.). — Б.пр. купоните . Така разбрах, че двете мацки се казваха Бабет и Леа. Бабет имаше руси къдрави коси, май по-скоро накъдрени ; имаше хубави гърди, мръсницата, личаха си добре под прозрачната туника — фолклорно емприме от „Троа Сюис“, предполагам. Панталонът й, от същия плат, беше не по-малко прозрачен; бялата дантела на гащичките й се виждаше съвсем ясно. Леа, много мургава, беше доста по-източена, което се компенсираше от красиво закръглено задниче, добре подчертано от впитите черни бричове и предизвикателния й бюст, опнат под яркожълтото бюстие. Миниатюрен диамант украсяваше плоския й пъп. Взирах се внимателно в двете куклички, за да ги забравя завинаги.

Раздаването на купоните продължаваше. Екскурзоводката Сон викаше туристите по малко име; просто ми се повръщаше. Бяхме големи хора , по дяволите. За миг се обнадеждих, когато нарече възрастните ни спътници „господин и госпожа Лоближоа“; но веднага добави с усмивка на себевъзхита: „Жозет и Рьоне.“ Просто невероятно, но факт. „Казвам се Рьоне“ — потвърди пенсионерът, без да се обръща към никого определено.

„Това не е на добро…“ — измънках аз. Жена му му хвърли уморен поглед, от рода на „Млъкни, Рьоне, досаждаш на всички.“ Изведнъж се сетих на кого ми прилича — на Господин Плюс от рекламите на Балсен. Може би беше самият той. Обърнах се направо към жена му — играли ли са някога второстепенни роли? Никога, били собственици на месарница. Да, и това им прилягаше. Значи този веселяк беше бивш месарин (в Кламар, уточни жена му); в скромно предприятийце, предопределено да изхранва дребните хорица, ето къде беше изпълнявал той своите пируети и скокове.

Имаше и още две двойки, по-незабележими, които изглеждаха свързани в някакво тайнствено братство. Бяха ли вече пътували задно? Бяха ли се вече запознавали на някой breakfast ? На този етап от пътуването всичко беше възможно. Първата беше по-неприятна. Мъжът приличаше на Антоан Вехтер 31 31 Френски политик, един от основателите на Независимото екологично движение (Mouvement écologiste indépendant), създадено през 1994 г. През 1988 г. е кандидат за президент на Франция. — Б.пр. като млад, ако човек изобщо може да си представи такова нещо; но по-кестеняв и с добре подстригана брада; всъщност не приличаше толкова на Антоан Вехтер, по-скоро на Робин Худ, но с нещо швейцарско или по-скоро юранско 32 32 От планинската верига Юра. — Б.пр. . С една дума, на нищо не приличаше, но видът му бе наистина на глупак. Да не говорим за жена му с гащеризона, сериозна, образцова млекарка. Невъзможно е тези същества да не са се възпроизвели, помислих си аз; сигурно са си оставили детето на родителите си в Лон-льо-Солние. Втората двойка, по-възрастна, не излъчваше чак такова дълбоко умиротворение. Слаб, мустакат и нервен, мъжът ми се представи като натуропат; наложи се да ми обясни, поради невежеството ми, че лекува с билки, а ако е възможно, и с други естествени средства. Жена му, суха и дребна, работеше в социалния сектор, за приобщаването на не знам какви си първосигнални алзаски престъпници; имаха вид на хора, които не са се чукали от трийсет години. Мъжът беше склонен да ме занимава с целебните свойства на природните лекарства, но леко замаян от последния обмен на мисли, аз приседнах на една близка пейка. От мястото ми се виждаха тримата последни членове на групата, наполовина скрити от двойката месари. Нещо наподобяващо на вол на около петдесет години на име Робер, със странно сурово изражение; една жена на възраст idem 33 33 Същото нещо (лат.). — Б.пр. , с черни коси на букли около едновременно злото, пресметливо и вяло лице, на име Жозиан, и най-сетне една по-млада жена, почти незабележима, на не повече от двайсет и седем години, която вървеше след Жозиан с кучешко покорство и носеше името Валери. Достатъчно, ще имам възможност да ги разгледам отново; прекалено много възможности ще да имам да ги разглеждам, казах си мрачно, отправяйки се към автобуса. Забелязах, че Сон продължава да се взира в списъка на пътниците. Устните й неволно мълвяха нещо, лицето й бе напрегнато; по него се четеше безпокойство, почти страх. След преброяването ни групата се оказа тринайсет души; а тайландците са понякога много суеверни, дори повече от китайците — при номерирането на етажите на сградите, на улиците, често се минава директно от дванайсет на четиринайсет само за да се избегне споменаването на числото тринайсет. Настаних се отляво, почти по средата на превозното средство. Хората се ориентират доста бързо при подобни групови придвижвания; за да си спокоен, трябва да си заемеш отрано мястото, да останеш на него, дори да разположиш някои лични вещи; в известен смисъл да се заселиш активно.