Самолетът кацна към пет часа сутринта на летище Дон Муанг. Събудих се трудно. Съседът ми отляво беше вече станал и нервничеше на опашката, която чакаше да слезе от самолета. Загубих го много бързо от погледа си в коридора, който водеше към залата за пристигащи. Краката ми бяха омекнали, имах клисав вкус в устата си; ушите ми пищяха ужасно.
Веднага след като прекрачих автоматичните врати, горещината ме погълна като паст. Беше минимум 35°С. Горещината на Банкок има тази особеност, че е някак мазна, вероятно заради замърсяването на въздуха; човек винаги се учудва, че след кратък престой навън не е целият покрит с тънък слой индустриални отпадъци. Нужни ми бяха около трийсет секунди, за да натаманя дишането си. Опитвах се да не се отдалечавам от тайландската ни екскурзоводка, която така и не успях да разгледам добре, но видях, че е сдържана и добре възпитана — макар че повечето тайландци оставят подобно впечатление. Раницата прерязваше раменете ми; беше Lowe Pro Himalaya Trekking 19 19 Лека, за изкачване на Хималаите (англ.). Марката е словосъчетание от средно английски (lowe) и латински (pro). — Б.пр.
, най-скъпият модел в „Старият лагерник“ 20 20 Специализирана верига от магазини (Le Vieux Campeur) във Франция за туристически и спортни принадлежности. — Б.пр.
; беше с доживотна гаранция. Внушителна работа — стоманеносива, със скоби, със специални закопчалки от залепящи се ленти — лиценз на фирмата — и ципове, които се затваряха при минус 65°С. Съдържанието й бе за съжаление много ограничено — няколко къси панталони и тишъртки, бански гащета, специални обувки, с които може да се ходи върху корали (125 франка в „Старият лагерник“), тоалетен несесер, съдържащ лекарствата, посочени като необходими в „Гида на пътешественика“ 21 21 „Guide du Routard“ — популярна френска поредица от туристически пътеводители за целия свят. — Б.пр.
, видеокамера JVC HRD-9600 MS с батерии и резервни касети и два американски бестселъра, които бях купил напосоки на летището.
Автобусът на „Нувел Фронтиер“ беше спрял на около стотина метра. Във вътрешността на мощното превозно средство — Мерцедес М-800, 64-местен — климатикът беше включен докрай; направо имахме чувството, че влизаме в хладилник. Настаних се до един прозорец отляво по средата на автобуса; смътно различавах около десетина други пътници, между които и съседа ми от самолета. Никой не седна до мен. Явно бях пропуснал първата възможност да се интегрирам в групата; освен това бях и на път да ме хване сериозна хрема.
Още не се беше съмнало, но по шестлентовата автострада, която ни отвеждаше към Банкок, движението бе вече натоварено. Край нас се редуваха билдинги от стомана и стъкло, като от време на време се появяваше и по някоя сграда от масивен бетон, която напомняше съветската архитектура. Административни седалища на банки, на големи хотели, на електронни компании — най-често японски. След разклонението за Чатучак автострадата се издигна над окръжност от ленти, които обикаляха сърцевината на града. Между осветените сгради на хотелите започваха да се различават групи от къщи, малки, с ламаринени покриви, сред запуснати терени. Осветени от неонова светлина, павилиони предлагаха супа и ориз; от тенекиените тенджери излизаше пара. При изхода за Ню Петчабури Роуд автобусът намали малко. За миг съзряхме една многолистна детелина с фантастични очертания, чиито асфалтови спирали бяха сякаш увиснали насред небето, осветени от огромни летищни прожектори; после, след един дълъг завой, автобусът се включи в автострадата.
Хотел „Банкок Палас“ принадлежеше на верига хотели от рода на „Меркюр“ 22 22 Тризвездна верига хотели във Франция. — Б.пр.
и се придържаше към същите ценности по отношение на храната и качество на обслужването; това научих от една брошура, която взех от фоайето, докато чаках да се изясни положението. Беше малко след шест часа сутринта (полунощ в Париж, помислих си без никакъв повод), но оживлението беше вече голямо, току-що бяха отворили салона за закуска. Седнах на една пейка, бях замаян, ушите ми продължаваха силно да пищят, започваше да ме боли и корем. По начина на чакане започнах да разпознавам някои членове на групата. Имаше две момичета на около двайсет и пет години, тип мацки — общо взето, нелошо сложени, — които оглеждаха презрително хората наоколо. Двойка пенсионери пък напротив — той можеше да бъде описан като бодряга , тя беше повече унила — наблюдаваха с възторг вътрешното обзавеждане на хотела, състоящо се от огледала, позлата и полилеи. В първите часове на образуването на група се наблюдава по принцип само фатична 23 23 Термин от езикознанието — функция на езика, при която при общуване се разменят безсъдържателни реплики. — Б.пр.
общителност , която се характеризира с употребата на изтъркани фрази и с ограничено емоционално обвързване. Според Едмъндз и Уайт 24 24 Sightseeing Tours: A Sociological Approach, Annals of Tourism Research, vol. 23, p. 213-227, 1998. — Б.пр.
образуването на минигрупи може да се установи едва след първия излет, понякога и по време на първото съвместно хранене.
Читать дальше