Мишел Уелбек - Платформата

„Наистина, като цяло мюсюлманите не са цвете… — промълвих смутено. Взех си сака, отворих вратата. — Мисля, че ще успеете…“ — измънках неубедително. В този момент ме осени видение — миграционни потоци, които пресичат Европа под формата на кръвоносни съдове; мюсюлманите се явяваха като съсиреци, които бавно се разнасяха. Айша ме гледаше с известна подозрителност. Студът нахлу в колата. Наложих си с разума да изпитам известно желание към вагината на мюсюлманките. Усмихнах се малко насила. Тя се усмихна на свой ред, но по-откровено. Стисках й дълго ръката, усещах топлината на пръстите й, продължих, докато не усетих кръвта, която бавно пулсираше в китките й. На няколко крачки от колата се обърнах, за да й махна. Все пак пътищата ни се бяха кръстосали, все пак нещо се беше случило.

Настанявайки се във вагона Корал 7 7 Луксозен вагон в някои влакове. — Б.пр. , си казах, че трябваше да й дам пари. А може би не, може би щеше да го изтълкува зле. В този миг, по странен начин, осъзнах за първи път, че ще стана богат човек, или поне относително богат. Прехвърлянето на сметките на баща ми вече беше извършено. Що се отнася до останалото, бях възложил продажбата на колата на един гаражист, продажбата на къщата — на агент за недвижими имоти; всичко се бе уредило по възможно най-простия начин. Стойността на собствеността се определяше от законите на пазара. Естествено, имаше поле за договаряне — 10% от двете страни, не повече. Курсът на облагане също не беше загадка — достатъчно бе да се направи справка в брошурките, чудесно направени и разпространявани от Данъчната дирекция.

Не се съмнявах, че баща ми е имал на няколко пъти намерение да ме лиши от наследство; накрая се беше отказал, сигурно си е рекъл, че е прекалено сложно, много постъпки с несигурен резултат (хич не е лесно да обезнаследиш децата си, законът ти дава твърде ограничени възможности — малките мръсници не само ти вгорчават живота, но и се възползват след това от всичко, което си натрупал с огромни усилия). Най-вече си е рекъл, че няма смисъл — какво му пука какво ще стане след смъртта му? Така е разсъждавал според мен. Но независимо от това, старият глупак беше мъртъв и аз щях да продам къщата, в която беше прекарал последните си години; щях също така да продам тойотата „Ленд Крузър“, която му служеше за пренасянето на пакети минерална вода Евиан от „Казино Гигант“ 8 8 Верига супермаркети във Франция. — Б.пр. в Шербург. Самия аз живея до Ботаническата градина, за какво ми е на мен някаква си тойота „Ленд Крузър“? Освен за да пренасям с нея равиоли с рикота от пазара Муфтар, за нищо друго. Когато става дума за наследство по права линия, данъците наследство не са много големи — дори ако взаимната привързаност не е била особено силна. Като извадим данъците, щях да получа около три милиона франка. Това представляваше около петнайсет пъти годишната ми заплата. Представляваше и онова, което един неквалифициран работник в Западна Европа може да се надява да спечели за цял живот работа; не беше лошо. Добро начало, за да изплувам или поне да опитам.

След няколко седмици сигурно щях да получа писмо от банката. Влакът приближаваше Байьо, вече си представях как щеше да протече разговорът. Професионалистът от банката щеше да е установил значителното положително салдо в сметката ми и щеше да пожелае да се срещне с мен — кой няма в един или друг момент от живота си нужда от партньор за инвестиции ? Малко недоверчив, аз щях да предпочета по-сигурните възможности; той щеше да приеме тази реакция — толкова честа — с лека усмивка. По-голямата част от новоизлюпените инвеститори — и той го знаеше добре — предпочитаха сигурността пред печалбата; между колеги това беше често повод за шеги. Не бива да разбирам погрешно условията му — наложи ли се веднъж да се разпореждат с наследството си, дори и по-възрастните действат понякога като истински новаци. Той от своя страна ще се опита да привлече вниманието ми с малко по-различен сценарий — разбира се, ще имам достатъчно време да размисля. Защо да не вложа две трети от авоарите си в инвестиция без изненади, но със слаб доход? Останалата една трета бих могъл да заделя за по-рискована, но затова пък с възможности за истинска печалба инвестиция. Знаех, че след няколко дни размисъл щях да отстъпя пред аргументите му. Той щеше да се почувства окрилен от моето съгласие, да подготви документите, искрящ от ентусиазъм — и ръкостискането ни в мига на сбогуването ни щеше да бъде недвусмислено сърдечно.