Мишел Уелбек - Платформата

Входът беше осветен от червени неонови светлини и гирлянди с разноцветни електрически крушки. Върху едно пано с бял фон три сирени по бикини и с прекалено големи гърди предлагаха на евентуалния посетител чаша шампанско; една много стилизирана Айфелова кула се очертаваше в далечината; не бих казал, че беше същата концепция като тази на пространствата за поддържане на форма на хотелите „Меркюр“. Влязох и поръчах на бара един бърбън. Около десетина момичета зад стъклото извърнаха главите си към мен, някои с мамеща усмивка, други не. Бях единственият клиент. Въпреки малките размери на заведението момичетата носеха значки с номера. Изборът ми падна бързо върху номер 7 — първо, защото беше миловидна, и после, защото, изглежда, не се отнасяше с особен интерес към телевизионната програма, нито пък беше потънала в оживен разговор със съседката си. И наистина, когато извикаха името й, тя се надигна с видимо удоволствие. Предложих й една кола на бара, после се оттеглихме в стаята. Казваше се Оон, поне така разбрах, идваше от север — от малко селце близо до Чиангмай. Беше на деветнайсет години.

След общата баня се излегнах върху дюшека, покрит с пяна; веднага разбрах, че няма да съжалявам за избора си. Оон се движеше много добре, много гъвкаво; беше сложила точната доза сапун. В един момент тя започна да гали продължително задника ми с гърдите си; това беше лична инициатива, не всички момичета го правеха. Добре насапунисаното й котенце търкаше прасците ми като малка остра четка. Веднага ми стана, за мое леко учудване; когато ме обърна и започна да гали члена ми с краката си, ми се стори, че няма да мога да се удържа. С огромно усилие, напрягайки мускулите на бедрата си, успях.

Когато легна върху мен на кревата, мислех, че ще издържа дълго време, но скоро се предадох. Независимо от младостта си, тя умееше да си служи с котенцето. Първо се хлъзна съвсем леко, слабо попристягайки члена ми, после слезе няколко сантиметра надолу, стискайки по-силно. „О, не, Оон, не!“ — извиках аз. Тя се разсмя, доволна от своята власт, после продължи да слиза, като свиваше и отпускаше стените на вагината си със силни и бавни тласъци; същевременно ме гледаше в очите явно развеселена. Изпразних се доста преди да достигне до корена на члена ми.

След това побъбрихме малко, прегърнати на леглото, изглежда, не бързаше много да се върне на сцената. Каза ми, че няма много клиенти; това било по-скоро хотел за групи в последната фаза, хора без истории, откъснали се от всичко. Имало много французи, но те рядко проявявали отношение към body massage 37 37 Масаж на тялото (англ.). — Б.пр. . Тези, които идвали, били мили, но имало най-много германци и австралийци. Също и по някой японец, но тя не ги обичала, винаги искали да бият и да връзват; или пък онанирали, докато гледали обувките й; напълно безмислена работа.

А мен как ме намира? Не било лошо, но се надявала да издържа малко по-дълго. „Much need 38 38 Много нужда (англ.). — Б.пр. …“ — каза тя, като полюшна нежно члена ми, сит между пръстите й. Освен това изглеждам симпатичен човек. „You look quiet“ 39 39 Изглеждаш спокоен (англ.). — Б.пр. … — каза тя. Тук малко се лъжеше, но всъщност беше вярно, тя умело ме успокои. Дадох й три хиляди бати, което, доколкото си спомнях, беше добра цена. По реакцията й се убедих, че беше наистина добра цена. „Кроп кхун, кхат!“ — каза тя с широка усмивка, сключвайки ръце на височината на челото си. После ме изпрати до изхода, хваната за ръката ми; пред вратата разменихме няколко целувки по бузите.

Качвайки се по стълбите, се озовах лице в лице с Жозиан, която явно се колебаеше дали да слезе. Беше облякла за вечерта черна туника с позлатени кантове, но това не я правеше по-симпатична. Мазното й, интелигентно лице ме фиксираше, без да трепне. Забелязах, че си е измила косата. Не беше грозна, не; можеше да мине и за хубава, бях харесвал ливанки от този тип; но в същността си изражението й беше определено злобно. Много добре си я представях как се застъпва за някакви политически позиции, не можех да съзра в нея никакво съчувствие. Нямах какво да й кажа и аз. Сведох глава. Може би леко смутена, тя ме заговори: „Има ли нещо интересно там долу?“ Толкова ме вбесяваше, че едва не й отвърнах: „Бар с проститутки“, но в края на краищата излъгах, беше по-просто: „Не, не, не знам, някакъв козметичен салон…“

„Вие не сте отишли на фолклорната вечеря…“ — отбеляза мръсницата. „Вие също…“ — затапих я аз. Този път тя забави отговора си, явно кипрейки се. „Да, да, не обичам много този вид неща… — продължи тя и направи вълнообразно движение с ръката си, едва ли не достойно за героиня на Расин. — Малко е прекалено туристическо…“ Какво искаше да каже с това? Всичко беше туристическо. Отново едва се сдържах да не й тресна един юмрук по муцуната. Изправена насред стълбището, тя ми препречваше пътя; трябваше да проявя търпение. Автор на пламенни писма по определени поводи, свети Йероним също е успявал, когато обстоятелствата са го изисквали, да прояви добродетелите на християнското търпение ; ето защо го смятат за велик светец и църковен богослов.