Нино Ричи - В стъклената къща

— Значи ти си младежът на Кристъл, така ли? — Говорът му беше чист като стъкло и по нищо не напомняше за провлечения изговор на Кристъл. — Тя сподели много хубави неща за теб. И доколкото мога да преценя, това е изключително добра препоръка за теб, понеже Кристъл винаги е била крайно недоволна от мъжете, с които е имала нещо общо.

— Мисля, че засега това му стига — рече Кристъл.

Тя изглеждаше толкова уязвима пред него, толкова смутена и в същото време го гледаше с поглед, преливащ от обожание. По-късно го видях да танцува с Кейт. Направи ми впечатление още, че Кейт имаше вид на отсъстваща, искам да кажа, изглеждаше прекалено хладна и независима. Баща й отново надяна мрачното си изражение, както преди това в църквата, което може би бе израз на неговото истинско аз. И тогава внезапно ми стана ясно, че именно Кейт бе дъщерята, на която той най-много държи. Тогава нещо в мен се пречупи при мисълта за невинните чувства на Кристъл.

Кристъл и аз станахме да танцуваме. През плата на роклята усещах как бедрата й потръпват, щом моите длани ги докоснеха. Макар и само за кратко останахме в центъра на всеобщото внимание, понеже сватбарите ни наобиколиха в кръг, докато ние се поклащахме в ритъма на музиката, но все пак по-бавно, отколкото трябваше, защото и двамата бяхме пили доста.

Когато дойде време да си тръгваме — някъде около два след полунощ — бяхме изпаднали в приятна нега. Качихме се в нашия пикап — леля Тереза беше заминала някъде с колата на баща ми — Кристъл си напъха краката под лоста на скоростната кутия. Изкуствената материя на роклята й тихо прошумоля, след което тя се притисна към мен и горещият й дъх ми помогна да издържа дяволския студ в кабината. За пръв път тялото ми се оказа тъй близо до нейното. Започнах да я обсипвам с целувки, плътни и страстни, но без да избързвам, като предпазливо я опипвах с ръка по корема и бедрата, за да се спра накрая сред най-топлото й място онова там, между бедрата й.

— Така ми е много добре — рече тя, леко пияна, откровена и развеселена. Като че ли едва сега тя най-после бе склонна да признае, че това, което ние двамата с нея вършим, беше предназначено единствено да ни доставя взаимна наслада.

За миг желанието към нея ме изпълни изцяло. Опитах се да се успокоя, като се поразмърдах на седалката, но притиснат в тясната кабина, не можех да си намеря удобна поза. По магистралата отсреща се зададе някаква кола и силната светлина на фаровете й за секунда освети вътрешността на кабината, та се видя колко мръсно бе вътре, всичко тънеше в прах, навред бяха разпилени някакви хартийки, може би бяха квитанциите и фактурите, закрепени от баща ми към долния край на предното стъкло.

— Трябва да отидем на едно място — казах й аз, докато чаках от нея някакъв признак, че е съгласна с мен. Но тя само се отдръпна леко, без да отрони и дума, като се отмести от скоростната кутия, за да ми осигури място за маневриране.

Отбих от магистралата. Трескаво се мъчех да скалъпя някакъв безобидно изглеждащ, но неизбежен сценарий за края на вечерта, като отчитах дори най-дребните подробности. Но в процеса на обмисляне надигащото се в мен желание започна да ми се струва като нещо долнопробно и безвкусно.

Поехме по прекия път към Мърси. В последния момент включих на къси светлини и отбих по шосето, водещо до нашата къща.

— Къде отиваме? — попита Кристъл.

— Искам само да ти покажа нещо — отвърнах, като ми се искаше да прозвуча развеселено, но вместо това гласът ми беше скован и бездушен.

По пътя към нашата ферма загасих фаровете и продължих на първа, преди да завия по алеята. Стараех се да карам така, че да се вдигне по-малко шум. За моя радост се оказа, че в къщата лампите вече бяха угасени. Леля Тереза беше паркирала колата край пещта, но вратата на гаража заварих затворена. Не беше изключено баща ми още да не се е прибрал от клуба, но нямах нерви да спра и да проверя, затова продължих към котелното, а после се присвих, когато заскърца вратата, докато моторчето я издърпа и отвори. Чак сега ме обзе лека паника, защото си бях наумил да вкарам тук Кристъл. Не ми даваше мира усещането, че трябва да прекрача някакъв праг, за да се отърся от бремето, което тъй ми тежеше, вместо просто да обърна пикапа обратно и да отведа Кристъл в дома й.

Кристъл и аз скочихме от кабината на пикапа. В тъмнината пристройката към котелното едва се очертаваше с неясните си форми и приличаше повече на мрачна пещера. В мрака откъм тясното прозорче за наблюдение на котела се процеждаше тесен лъч оранжева светлина, ярък като котешко око.