Нино Ричи - В стъклената къща

През уикендите, в които Кристъл беше свободна, ние понякога излизахме заедно с Винс и Тони. Така нашата група заприличваше на зле разбиращо се семейство, което включва хора с несъвместими характери. Кристъл изглеждаше повече като част от света на Винс и Тони, отколкото на моя свят. Може би причина за това бе фактът, че винаги я водех със себе си при срещите си с тях, така че те тримата постепенно се отдалечаваха от живота, който водех аз. Моят истински живот все още се мержелееше. Беше неясен, условен и не водеше доникъде. Когато Винс не беше с нас, Кристъл говореше за него с презрение и това тайничко ме радваше, особено когато насмешливо имитираше перченето му и надутата му походка.

— Той си мисли, че е голяма работа.

Но по-късно започнах да им завиждам за начина, по който те се представяха един пред друг, когато бяха заедно. Винс впечатляваше с енергията, с която се докарваше пред нея. Това кой знае защо ме подтикваше да я възприемам едновременно като силно желана и заедно с това като странно твърдоглава. Сигурно си личеше, че в нашата четворка, в която Винс беше лидерът, тя е станала член само по случайност.

— Момчета, разбирам, че всички вие се докарвате пред онова момиче, американката, как й беше името… — подметна ми веднъж един друг мой приятел, след като ме поразпита за нея сякаш тя бе някаква обща собственост, която си споделяме. — Миналата пролет и аз имах малко работа с нея. Ходихме на кино и да си призная, не беше зле.

Последва ледена пауза.

— Виктор излиза с нея само от няколко месеца — обади се Винс.

— О, за бога, човече, съжалявам за това. Не беше някаква голяма работа, нали, само се прегръщахме и това-онова, ама иначе нищо лошо.

Този инцидент остави в мен горчива утайка, все едно че пясък задра в гърлото ми. Никога не се бях замислял за Кристъл по този начин. Трябваше да напъна мозъка си, за да видя кратките и потайни свалки в тъмното като част от всеобщата тийнейджърска разпуснатост. Изпитвах желание да я закрилям, но имаше и още нещо, продиктувано от необходимостта да се противопоставя, доколкото мога, на тези клюки и да я държа настрани от тях.

— За какво толкова си се замислил?

— За нищо.

— Не може толкова да мислиш, без да има нещо. Мога да чуя как скърцат зъбните колела в мозъка ти.

Макар да ми беше пределно ясно, че аз бях този, на когото най-много държи, тя си оставаше за мен като нещо крехко и чупливо, на което бях заложил цялото си доверие. Все още обаче не можех да открия начин, за да потисна безмълвно надигащия се у мене яд, когато бях с нея.

Накрая се оказа, че не бях много по-различен от Винс и неговите приятели, нито по-добър. И аз исках само мен да слушат, когато разказвам моите истории, исках да се натискаме в киното, исках да се чувствам покорител, исках да освободя естественото си сексуално напрежение. А въздържанието ми не беше съзнателен избор, а по-скоро израз на сковаността и неумението ми да осъществя желанията си.

Щом се отпуснех във ваната у дома, понякога ми се привиждаше как Кристъл се появява гола пред мен. Странно изпъкваха всичките й несъвършенства — едрите бедра, белите й, все още недоразвити гърди. Всеки неин телесен недостатък беше оправдание на желанието ми да се отърва от нея. И когато се потапях във водата, за да се галя, си представях как затъвам в нейната течна топлина, докато свърша в нея с цялата сила на въображението си, макар да не можех да си представя нещо повече между нас, освен задоволяване на желанието ми, напълно лишено от любов.

През март се омъжи Кейт, по-голямата сестра на Кристъл. На мен, привикналия със старателно обмисляните италиански брачни церемонии, нейната сватба ми се стори зле и набързо подготвена, само с една шаферка и с един церемониалмайстор. Роклята на Кейт изглеждаше прекалено семпла, а на всичкото отгоре хич не й стоеше добре. Церемонията в църквата беше претупана без много-много разтакавания. После дойде ред на банкета в ресторанта на Голдсмит, по-точно в една от залите, която беше съвсем евтино украсена и беше тясна като всекидневна. Обядът, който ни поднесоха, се ограничаваше само със зеленчукова салата и ястие с месо, а на бара предлагаха единствено бира и безалкохолни. След обяда един млад дисководещ с червендалесто лице започна да пуска рокове и кънтрита от един грамофон, чиято игла непрекъснато дращеше дразнещо по плочите.

— Това парче сега е за младите. Хайде, всички, да ви видя как ще се пораздрусате.

Бащата на Кристъл пристигна от Мичиган. В църквата, докато я водеше по пътеката към олтара, той се извисяваше над Кейт с мрачната си фигура. Лицето му бе набраздено от умората и приличаше на статуя, издялана от камък. След като церемонията приключи, той леко се оживи особено когато се присъедини към малката група мъже на бара. Дори можеше да се каже, че скоро се превърна в душата на компанията. По едно време се приближи към нашата маса. Кристъл ни запозна и той енергично се здрависа с мен.