Нино Ричи - В стъклената къща

— Ние само се питахме как можа да се случи това — заговори го бръснарят на английски. Той всъщност произлизаше от Вале дел Соле и като всички бръснари беше много общителен и разговорлив. Но не това ме смущаваше в него, а най-вече дебелите му ръце и ужасно едрите гривни от тлъстина около врата му. Миришеше силно като типичен селянин от нашия край. — Нали застраховката ще изплати загубите, така че не ти остава друго, освен да разчистиш останките през близките дни.

— Може би някои хора така виждат нещата, но не са прави — възрази баща ми.

Върна се вкъщи още по-мрачен от обичайното, защото възприемаше хорското любопитство като последен удар върху своето достойнство.

А след това, досущ като във филмите, настъпи още един съвсем неочакван обрат. Колкото и да бе невероятно, Ласи изведнъж се появи във фермата. Стана просто така: една съботна сутрин го видяхме в задния двор. Отначало си казахме, че сигурно ни се привижда, но тази мисъл се разсея, когато Ласи без никакво колебание се запъти към паницата с храна пред старата си кучешка колиба.

— Господи, това проклето куче! Ето го, пак се появи…

За мен беше облекчение да видя, че гневът на баща ми най-после си намери отдушник.

— Ако си решил да го изпъдиш — посъветва го леля Тереза, — поне го направи, преди Рита да го е видяла. Нека не се стига пак до глупави сцени.

Баща ми изтича към гаража и след минута се появи оттам с револвера си. Аз и леля Тереза наблюдавахме от прозореца на кухнята. Имаше толкова страховит вид, че не се съмнявахме нито за миг, че е готов веднага да застреля Ласи. Вече бе завъртял барабана и заредил куршума в цевта. Точно тогава Ласи се втурна към него, но някак си нерешително. Едва след като баща ми насочи револвера към него, кучето май започна да проумява какво го очаква и се завтече в обратната посока, към ъгъла на пещта. Баща ми стреля и револверът подскочи в ръката му. Изглежда, че бе улучил задницата на Ласи, защото кучето се просна до страничната стена на пещта.

Шумът от изстрела привлече вниманието на Рита и тя изтича до прозореца. Преди да успеем да я спрем, тя вече търчеше с всички сили като обезумяла през двора. Стигна до Ласи, преди баща ми да е готов за следващия изстрел. Той беше само на четири-пет метра от Рита и Ласи, с оръжието в ръка. Извика нещо на Рита, което в залисията не успях да чуя, но Рита не помръдна от мястото си, прегърнала Ласи през врата.

Леля Тереза отвори прозореца.

— Марио, за бога, остави ги!

Баща ми здравата зашлеви Рита с обратната страна на дланта си. Един от нас трябваше да изскочи навън, за да направи нещо, но ние само гледахме като парализирани. И тогава всичко се разигра много бързо. Започна някакво безумно боричкане. Ласи изведнъж рипна и с оголени зъби се нахвърли срещу баща ми, макар Рита още да бе вкопчена във врата му. Револверът на баща ми отхвърча настрани или може би той сам го хвърли, за да измъкне колана от панталона си. Удари първо Ласи, после и Рита, като всичко — поне за мен — се разигра в някаква беззвучна драматична сцена. Дочувах само ниското злобно ръмжене на Ласи и стенанията на Рита след плясъка на колана.

С пламнало лице леля Тереза се наведе още повече през прозореца и изкрещя с цяло гърло:

— Марио, спри, за бога! Ще я убиеш!

Истеричната нотка в гласа й съвсем ме стресна и за миг повярвах, че той наистина ще го стори. Коремът ми се сви на топка. Сякаш цялата къща се килна на една страна като кораб по време на силна морска буря.

Леля Тереза беше навън. Рита лежеше на земята и леля Тереза приклекна до нея, прегърна я и я задърпа назад, докато баща ми още се разправяше с Ласи. Най-после го удари толкова силно в ребрата, че кучето подви опашка и се завтече по ливадата към полето зад фермата.

Леля Тереза влезе в къщата, влачейки Рита със себе си. Сестра ми приличаше на деформирана кукла, с която си е играло някое жестоко дете. Дрехите й бяха целите в прах и мръсотия, тук-там имаше и петна от кръв. Едната й буза беше силно зачервена и доста подута, от което застиналата на лицето й глуповата усмивка изглеждаше още по-уродлива.

Плачеше или по-скоро стенеше като ранено животно. Това бяха единствените звуци, които чухме от нея.

— Това куче ни донесе проклятието, което ни сполетя — каза леля Тереза.

Зае се да облекчи страданията на Рита, като почисти с йод раните по гърба й, докато аз притисках една кърпа, накисната в студена вода, към отока на лицето й. Раменете на Рита потръпваха при всяко налагане с йод по гърба й.