Нино Ричи - В стъклената къща

Дойдоха коледните празници. Позволиха на Рита да прекара по-голямата част от коледната ваканция заедно с Елена. Като че ли бяхме покорни пленници на илюзията, че сме истинско семейство, на което Рита е член. Когато баща ми се прибра у дома по празниците за цяла седмица, не забелязах да е ядосан от това, че не завари Рита в къщата. Не го възприе и като причина да се срамуваме. Неговият престой и мисълта, че сме разрешили на Рита да отсъства на Коледа и че дори се опитваме да я забравим, създаваха тягостна атмосфера в къщата.

Рита се прибра у дома след празниците, като донесе коледните си подаръци, които бе получила от семейство Амхърст: една кукла, една евтина, но лъскава гривна, една бяла блузка и една плисирана пола. Леля Тереза ги огледа със смръщени вежди, но не посмя да накара Рита да ти върне на родителите на Елена.

— Повече не бива да приемаш никакви подаръци от тези хора. Не е редно.

Докато казваше това, в тона на леля Тереза се прокрадваше добре премерена предпазливост. Създаваше се впечатление, че Рита вече се ползва с някакви специални права, по-скоро като на гост в дома ни, отколкото като на член от семейството. Изглежда, че Рита схвана тази промяна, защото ми описа впечатленията си от престоя си в дома на семейство Амхърст за Коледа с типично детинско самодоволство:

— Те имаха коледна елха, на която всички окачихме подаръците. После отидохме на празничната служба в църквата, която не е като нашата, а по-различна, понеже те не са католици. Само Елена е католичка, защото е осиновена.

Явно повтаряше нещо заучено, казано й от някой друг, като в същото време се опитваше да ме респектира или поне да ми направи силно впечатление.

— А какво е станало с истинските й родители?

— Не зная. Известно ми е само, че тя повече не се среща с тях.

Оттогава започнах да гледам на Елена по по-различен начин. Струваше ми се по-опасна, намирах, че двете с Рита си приличат и дори си въобразявах, че между тях съществува някаква тайна конспирация, която се разгръща бавно и полека още от първата им среща. Те имаха свои общи приятелки в училище, с които май добре се погаждаха, бяха си сформирали дори малобройна момичешка групичка, чиито лидери бяха те двете. И все пак за мен в цялата тяхна история имаше нещо не съвсем редно… да кажем откритостта, с която демонстрираха пред останалите, че просто се преструват на нормални. Рита се държеше едва ли не хулигански със своите приятелки, поведението й пред тях бе съвсем различно от държането й у дома. Разиграваше сценки на необмислена агресивност, което обясняваше защо толкова често се прибира цялата в белези и драскотини. Случваше се Рита и Елена да тръгнат на поредната си дълга разходка сами, обяснявайки, че са много уморени от компанията на останалите момичета. Така че не беше никак лесно на някоя от приятелките им да се присламчи към тях.

Понякога те се оттегляха в дъното на училищния двор, където вилнееше бандата на Джони Елиас. Най-често се събираха там, прикрити зад навеса до работилницата, за да пушат цигари. През годините, в които учех в „Сейнт Майкъл“, бях преглътнал стотици унижения от Джони и неговата тайфа. Веднъж дори с Джони се сдърпахме, но той ме победи за броени секунди, връхлитайки върху мен с цялата тежест на едрата си снага. Нанесе ми само един, но напълно изненадващ удар, премерен със завидна точност в лицето ми. Рита и Елена обаче изглеждаха силно привлечени от неговата подранила мъжественост, често се прилепваха към неговата група, сякаш се опитваха да докажат, че той не представлява заплаха за тях.

— Хей, момичета — провикваше се Джони, очевидно зарадван от близостта им. — Как е хавата?

Виждах как понякога двете оставаха при него през цялата обедна почивка, която траеше половин час. Уж все се канеха да си тръгнат още в следващия миг, ала не помръдваха оттам, запленени от предизвикателните му задявки. Усещаха, че позволяват на Джони да упражнява прекалено силно влиянието си върху тях. Силно се дразнех от благосклонността, с която го удостояваха дори в случаите, когато той се опитваше да ме уязви.

— Вик-торе, синко, да не си се домъкнал чак до тук, за да надзираваш сестра си? Тя наистина заслужава да бъде под надзор.

Рита и Елена продължаваха да гравитират около дъното на двора, търсейки начин да избягат от училищната скука. Забавляваха се с игрите на момчетата и дори споделяха с тях всичко, което ги вълнуваше.

През февруари ме привикаха в кабинета на директора. Там заварих Рита и Елена. Рита седеше на стола до стената с необичайно за нея скромно изражение. Елена се бе изправила до нея сякаш й беше придружителка. Директорът, г-н Пиърсън, ми протегна ръка като на възрастен посетител.