Нино Ричи - В стъклената къща

Всичко се промени, след като Рита замисли някакъв конспиративен план срещу котките. Първата умряла котка открихме в един ъгъл на хамбара. Трупът й се оказа дотолкова вдървен, със сплъстена козина, че вероятно бе лежал там от седмици или дори от месеци. После — по-точно само след няколко дни — се натъкнахме на втората мъртва котка край открития водоем за напояване, където тя беше наскоро загинала. Казвам загинала, понеже по врата й ясно личаха белези от нечии едри и остри зъби.

— Сигурно е някоя проклета лисица или нещо подобно — рече баща ми, след което се зае да укрепва оградата около курника, намиращ се зад хамбара.

Но същевременно той започна да следи зорко Ласи, тъй като му бе направила впечатление широката дъга, която котките описваха около кучето при всяка ненадейна среща с него. А когато открихме третата мъртва котка в котелното, баща ми веднага я замъкна при Ласи и я тръшна на земята пред него. Ласи се спря, предпазливо подуши котката, после изсумтя, отстъпи назад, излая и още веднъж изсумтя.

— Винаги се преструваш на невинен — промърмори баща ми. — Ще я видим ние тая твоя невинност.

Нашият най-близък съсед г-н Олсън, ни каза, че от петнадесет години не помни да е нахълтвала лисица в тукашните ферми. Другият ни съсед, г-н Дик, от отсрещната страна на пътя, пък призна, че през последните седмици някъде наблизо се мярнала една миеща се мечка, но баща ми веднага възрази, че не му било известно тези животни да избиват котки. Из фермите покрай шосето имаше и други кучета, от които най-опасна беше свирепата немска овчарка на г-н Кол, както и още няколко, но повечето живееха тук от години, без да се доближават до нашата ферма.

— Този звяр ще да е доста хитър — отбеляза чичо Умберто. — Сигурно само те разиграва. Ще видиш, че така ще се окаже.

Изминаха още две седмици без повече инциденти. Увлечени в полската работа, толкова напрегната в края на лятото, ние постепенно забравихме за тази загадка. Но една сутрин баща ми, целият почервенял от гняв, се върна в къщата от обиколката из курника. Всяка сутрин отиваше там, за да прибира яйцата на кокошките. Оказа се, че някой през нощта е счупил клетката на кокошките. Част от тях се измъкнали през дупката, изкопана под оградата и се пръснали из овощната градина, а няколко стигнали чак до бунището зад хамбара или се изпокрили сред храсталака до открития водоем за напояване.

— Ами може би това е дело на миещата се мечка на г-н Дик — рекох аз.

— Да, бе, как ли не! Кога една миеща се мечка ще захване да копае дупка като тази?

Когато отидохме да приберем кокошките, в храстите край резервоара открихме една от кокошките мъртва, с прекършена шия.

— Проклет звяр, и теб, и нея ще ви пратя по дяволите! Нея и нейното глупаво куче!

Вечерта, докато гневът му още не беше се уталожил, баща ми отведе Ласи с пикапа си. Рита не се отказа от бдението си край прозореца към задния двор чак до завръщането на баща ми, след около един час. Тогава тя, без нито дума да отрони, веднага се заключи в стаята си. Когато влязох при нея, очаквах да я намеря потънала в сълзи, но в стаята цареше мъртвешка тишина.

— Как си? Добре ли си?

Но тя не ми отговори, а просто остана да лежи там, загледана в мрака, потънала в гробно мълчание.

През следващите няколко дни тя не прекрачи прага на къщата ни. Никому не проговори, а само седеше неподвижна на дивана, вперила безжизнен поглед в телевизора, с вид на отсъстваща.

— Цялата тази комедия е заради кучето — промърмори леля Тереза, но не на Рита, разбира се, а на мен, като се опитваше да измисли някакво нормално обяснение за странния траур, обзел Рита. — Крайно време е малката госпожица да се научи, че не може винаги да става все нейното.

Но ние вече бяхме направили пълен обратен завой — това, което току-що се бе случило, беше ни върнало към обичайното напрежение, царуващо в къщата ни, а баща ми отново се прибра в своята черупка.

В неделята преди Деня на труда 14 14 Празник в Канада и САЩ; чества се на първия понеделник от септември. — Б.пр. заведох Рита на едно матине в града, за да се опитам да я утеша след тежката загуба. Тя обаче през цялото време не наруши своето зловещо мълчание. Беше изцяло погълната от своя личен свят — дотолкова бе лишена от любопитство и от желание за нещо, че можеше да се разпадне, ако я бутнеш с пръст. На връщане за по-напряко прекосихме царевичната нива, стигаща до синорите на нашата ферма, като се щурахме на зигзаг из дългите тънещи в полумрак редове, отделени от околния пейзаж чрез масивна стена от стъбла и листа. За миг ме обзе едно особено чувство: че съм съвсем сам сред тази стародавна и успокояваща тишина, но сетне изведнъж забелязах Рита, по-точно дочух стъпките й зад гърба си. Тя пристъпваше плахо сякаш бе моята оживяла сянка, внезапно придобита форма на нещо веществено, но непознато за мен.