Нино Ричи - В стъклената къща

Накрая се намери и за нея един партньор, с когото можеше да танцува през цялата вечеринка. Висок и младолик, макар и мършав, с руса къдрава коса, която той след края на всеки танц пооправяше с пръстите си, за да вдигне падналите над очите си кичури. Макар че не го бях виждал дотогава, той вече успя да създаде атмосфера на непринудена фамилиарност в отношенията си с леля Тереза, като че ли се познаваха от много години. Изглежда, че и чичо Умберто го познаваше добре, защото веднъж отиде при него и отпусна ръка върху рамото му, преди да заговори с глас, преливащ от пиянска сърдечност:

— Коли, синко, ти си този, който ни навлече всичките тези главоболия с онази работа, дето ни я намери.

По всичко личеше, че той и леля Тереза трябва да са се запознали във фирмата на Лонго — онзи Умберто Лонго, дето много преди нас бе дошъл тук от Кастилучи — където те двамата са работили през зимата. Точно тогава започна да ми прави впечатление как леля всяка сутрин дълго се гласеше пред огледалото с червилото и гребена, преди да отиде на работа.

Следващото празненство беше сватбата на Джелсомина — тя се омъжи за един доста по-стар от нея мъж, току-що пристигнал също от Кастилучи. Тя едва ме забеляза в редицата от поздравяващите я, защото бе прекалено погълната от разговора с леля Тереза тъкмо когато дойде моят ред. Аз си мислех само колко добре изглежда, беше се сдобила с нова самоувереност, здраво стискайки съпруга си под ръка като новопридобита собственост.

Към края на сватбения обяд Коли внезапно се появи на входа на ресторанта и веднага се насочи към нашата маса. Протегна ръка на баща ми, но сдържано и хладно, след което се представи като Еркол, макар че това име, произнесеното от него на италиански, прозвуча някак чуждо; все пак от него се излъчваше топлота и непринуденост, което превръщаше сдържаността му в нещо като проява на невинност.

— Ела. Вземи един стол и се присъедини към нас — каза чичо Умберто, като дори се надигна леко от своя стол, за да му го предложи.

— Не, не, ще си взема само една кока-кола от бара. Дойдох тук единствено, за да потанцувам малко със сестра ти. Не искам да създавам впечатление, че съм дошъл заради безплатното ядене.

След като той се отдалечи, чичо Умберто го изгледа одобрително.

— Трябва да видиш колко яко работи този момък във фирмата на Лонго. На ден прави по двеста щайги, ама всеки ден, ти казвам. Като машина е.

След това леля Тереза ме взе със себе си и ме настани на масата до самия дансинг.

— В доброто старо време, когато се вдигаше сватба, се канеха всички италианци — припомни си Коли, — ciociari, abruzzesi, parenti, forestieri 10 10 Ciociari — жители на Чиочиария (временно название на областта Кампаня, измислено от фашистите), с приблизително значение като „цървуланите“; abruzzesi — хората от региона Абруцо; parenti — земляци (може и роднини); forestieri — чужденци, тук: като пришълци. — Б.пр. , с една дума — всякакви, без значение кой откъде е. Но сега вече прекалено много станахме, за да се поберем на едно място.

— В доброто старо време… — повтори леля ми като ехо на неговите думи. — Така прозвуча, сякаш си присъствал на Сътворението на света.

— Ти просто ми завиждаш, че съм се родил тук.

— Ти си този, който завижда. Като те слуша човек как говориш италиански, ще си каже, че измъкваш думите си с ченгел от устата.

— Тогава да попитаме Виктор. Къде е по-добре? Тук или в Италия?

Но аз не знаех какво да му отговоря.

Започна танцът на младоженците. Засипвани с дъжд от конфети и дребни монети, Джелсомина и нейният съпруг бавно си проправяха път сред навалицата, докато най-после се добраха до средата на дансинга.

— Тази малка глупачка — кисело промърмори леля Тереза. — Нищо чудно да се окаже, че той се е оженил за нея само за да остане в Канада.

— Не зная. На мен поне ми изглеждат хубава двойка — рече Коли.

Когато танцът на младоженците най-после приключи, аз си помислих, че те ще се присъединят към другите двойки на дансинга, обаче леля Тереза и Коли останаха да разговарят край масата. Той спомена, че леля ми трябвало да се върне в училище и да се заеме сериозно с изучаването на английския, щом се готви да става учителка. Обаче леля Тереза му възрази, че вече била много стара.

— Много стара! — удиви се Коли. — Кой сега се оказва роден при Сътворението на света? Моят дядо се върна да си довърши училището, когато навърши четиридесетте.

— Хайде бе, майтапиш се! — подкачи го леля Тереза.

— Можеш да питаш, когото искаш.