Нино Ричи - В стъклената къща

— Това е чудесно, Виктор, великолепно е! — Не можеше да се отрече, че в неговия ентусиазъм винаги се долавяше нотка на искреност и неподправена радост. — Всичко е тук, цялата история, от началото до края, има я и войната, разбира се, има я и дискриминацията. Не се стеснявай да питаш за тези неща, а продължавай да ровиш, да ровиш, да се спускаш все по-надълбоко. Питай за всичко, за техните ипотеки, колко са задлъжнявали, колко са печелели. Това е нещо удивително, това невероятно богатство, натрупано само от едно поколение. Знаеш ли колко много столетия те са живеели все по един и същи начин, със своите дребни спорове за парче земя и за няколко кози?

Започнахме нашите интервюта, като се заехме отначало с около половин дузина мъже, пристигнали тук през двадесетте години на XX век. Те бяха с различни съдби, но аз долових сред тях повтарящи се детайли в страданията, които бяха преживели, когато в годините на самота в Канада са били принуждавани да се утвърждават по начин, който по-късните италиански емигранти, по-уверени в своите дребни цели, никога не са познали. В тях имаше и дух, с което спечелиха уважението ми, някаква пристрастеност към всичко по-мащабно, особено в техните предприемачески дръзновения. Повечето италианци бяха работили като роби в продължение на много години, за да похарчат накрая придобитите с толкова пот спестявания за ненужната екстравагантност на домовете си, за да градят бизнес, династии, предприятия. Един бе превърнал оранжерията си в туристическа атракция, като продавал цветя и тропически растения, но понеже и това му се видяло малко, пристроил неголяма зоологическа градина с овце, зайци и елени, понита за езда, като накрая добавил една лама и един тибетски як. Приключил с изграждането на закусвалня, в която, под палмите и портокаловите дръвчета, се сервирала евтина храна.

— Хората, като се връщали по родните си краища, разправяли, че тук няма нищо, освен пустеещи хълмове с много храсталак по тях. Не отивай там, повтаряли те, че ще пукнеш от глад! Ала аз трябваше да го направя, да ти кажа истината. Единствената причина, която ме спря, бе, че тук е много близо до границата, та си казах, че някоя нощ може да се прехвърля през нея, както го правят толкова много други хора. Но сега има друга перспектива за нас, защото американците идват чак дотук, за да видят нашите овце.

После почти веднага се случи така, че ударихме на камък: още от самото начало очаквахме просто да прослушваме записа на всяко интервю и после да изтриваме касетите за повторно записване върху тях. Само че се оказа, че петчасовите записи от първата ми поредица от интервюта почти изчерпиха наличните ми касети. Потърсих Коломба, която играеше ролята на нашата връзка с комитета.

— При това работно темпо до края на лятото ще разполагаме само с няколко десетки интервюта. Най-добре ще е да се погрижим за съхранението на касетите със записите.

— Нямаме пари за това.

— А какво ще кажеш за клуба?

Аз обаче още от самото начало бях подразбрал, че клубът не подкрепя този проект.

— Прекалено е деликатно с хората от клуба — рече ми тя, — защото всичко е въпрос на политика. Тази година ще се избира нов съвет, а пък Дино Манчини, който най-активно участва в избора, не одобрява досега направените предложения за нови членове. Дори се говори вече, че съм похабила прекалено много време за тази книга, която въобще не била работа на клуба. Не казвам, че баща ти говори така, ама другите не престават да ме одумват.

Само че аз не знаех дали баща ми и тази година ще бъде избран за член на съвета.

— Обади се на професора — посъветва ме Коломба. — Може би ще успееш да го убедиш да се състави само някаква по-скромна статия, вместо да се пише цяла книга.

Професорът остана безкрайно изненадан от това, че ние не бяхме предвидили място за съхранение на касетите.

— Осъзнаваш ли историческото значение на тези записи? Ще бъде светотатство да ги изтрием. Това въобще не подлежи на обсъждане.

— Може би тогава ти ще обясниш това на онези от клуба.

— Добре де, поне им кажи, че без тези записи няма да мога да довърша книгата. Това е истина, защото става дума за първоизточници, без които книгата ще изглежда лишена от смисъл.

Отново се срещнах с Коломба.

— Е, щом е така, налага се да отидем до клуба — въздъхна тя. — Опитай се да съчиниш някакъв отчет, който да предоставим на съвета, но гледай да обясниш в него защо се нуждаем от тези пари и колко са нараснали разходите ни.