Дейвид Еберсхоф - Момичето от Дания

Пробва и с други модели: красива жена, която работеше като готвачка в хотел "Палас", и мъж с лъскави от помада мустаци, чиито гърди се оказаха окосмени като черен килим.

– Пазарът се свива – каза Ханс, когато се върна за вечеря след като изпрати Лили.

Галерията на "Кристалгаде" бе затворена, прозорците – опръскани с бяла боя. Собственикът бе изчезнал; някои разправяха, че избягал в Полша заради неплатени дългове; други твърдяха, че работел като докер на пристанището. И той бе само един от многото. Фабриката за порцелан "Хенингсен" която бе поръчала двайсет нови пещи, за да произвежда чинии за Америка, фалира. Циментовите заводи на хер Пецхолт преустановиха работа. От фабриката за маргарин на Ото Мьонщет се носеха слухове и мирис на прегоряло масло. А от летището, което преди жужеше като кошер, сега потегляше само по някой и друг емигрант и от време на време кацаше по някой товарен самолет.

– Вече никой не купува нищо – каза Ханс, загледан в картините, които Грета бе подредила из стаята. – Ще ми се икономи- ката да се съживи малко, преди да ги изложа. Сега моментът не е подходящ. Може би другата година.

– Чак тогава? – Грета стана и погледна творбите си. Не бяха красиви; никоя не притежаваше онова сияние, с което се бе прочула. Бе забравила как да пресъздава светлината, от която лицето на Лили оживяваше. Единствената картина, която имаше някакви достойнства, бе портретът на доктор Болк: висок и достолепен с вълнения си кариран костюм. Другите бледнееха в сравнение с него. Грета го осъзна чак сега и забеляза, че Ханс, сбърчил чело, се опитва да намери подходящите думи, с които да ѝ го каже.

– Мисля да отида до Америка – каза Ханс. – Да видя какво е положението там.

– В Ню Йорк ли?

– И в Калифорния.

– Калифорния? – Грета се облегна на стената сред картините и си представи как Ханс сваля шапка при първата си среща с горещото слънце над Пасадена.

В момента Карлайл пътуваше за Копенхаген през Хамбург. Бе ѝ писал, че зимата в Пасадена била суха и през март маковите лехи вече били изсъхнали. Съобщи ѝ това в писмото, което изпрати в отговор на бележката ѝ "Айнар е мъртъв". Карлайл бе написал: "Пасадена е обхваната от суша, а река Лос Анджелис пресъхна. Защо двете с Лили не дойдете на гости? Как е тя? Щастлива ли е?". Грета прибра писмото в джоба на мантията си.

Понякога Грета се промъкваше незабелязано в универсалния магазин и гледаше Лили над щандовете с ръкавици от агнешка кожа и сгънати на триъгълник копринени шалове: Лили зад стъклената витрина с кехлибарения гердан върху униформата и падаща в очите ѝ коса. Когато минаваха клиенти, Лили вдигаше пръст и дамите спираха и поднасяха шишенце с парфюм към носовете си. Усмихваха се, купуваха, а Грета наблюдаваше, скрита зад обезценените чадъри. Шпионира по този начин няколко пъти, за последно когато се прибра вкъщи и намери телеграма от Карлайл: "Пристигам в събота".

А сега Ханс ѝ казваше, че мисли да отиде до Калифорния.

– Не искаш ли да дойдеш с мен? – рече той.

– В Калифорния ли?

– Да. Не ми казвай, че нямаш време.

– Не мога.

– Защо?

Грета не му каза, защото и сама разбираше, че ще прозвучи нелепо. Но кой щеше да се грижи за Лили? Тогава си представи как Карлайл се е излегнал на шезлонг на палубата на "Естония".

– Грета, ще се нуждая от помощта ти.

– Моля?

– В Америка.

Тя отстъпи крачка назад. Ханс изглеждаше много по-висок от нея. Защо досега не бе забелязвала колко е висок? Става късно, а още не бяха вечеряли. Едвард IV пиеше вода от купичката си. Ханс бе приятелят от детство на съпруга ѝ. Но вече не гледаше на него по този начин; сякаш част от него – спомените за него – бяха изчезнали заедно с Айнар.

– Поне си помисли.

– Ще ти дам имената на хора, с които да се свържеш. Ще ти напиша препоръки, ако това ти трябва. Няма никакъв проблем.

– Не те каня заради това. Не разбираш ли?

– Какво?

Той положи ръка на кръста ѝ.

– А Лили?

– Тя ще се оправи и сама – отвърна Ханс.

– Не мога да я оставя.

Ръката му се плъзна по хълбока ѝ. Капаците тракаха от поривите на пролетния вятър и Грета си спомни за къщата на хълма в Пасадена, където през лятото горещите ветрове блъскаха клоните на евкалиптите в мрежите на прозорците.

– Ще се наложи – каза Ханс и я прегърна. Грета усещаше ударите на сърцето му; собственото ѝ сърце също биеше учестено.

КАРЛАЙЛ ПРИСТИГНА, но не се настани в във Вдовичи дом, а отседна в хотел "Палас" в стая с изглед към фонтана с трите дракона пред Кметството. Каза, че му харесвали шумовете от площада – звънтенето на трамваите и виковете на продавача на курабийки. Харесвало му да гледа дългата тухлена стена на парка "Тиволи", който отново щеше да отвори врати тази година, и поклащащите се кабинки на виенското колело. Казваше, че обича да ходи в магазина при Лили, която бе спечелила значка за най-много продажби през месеца. Казваше, че му харесва да я гледа как работи, как върви по търговската улица и си бъбри с другите продавачки в еднакви сини униформи, които излизаха от служебните входове. Карлайл каза на Грета, че според него Лили трябва да живее самостоятелно.