Дейвид Еберсхоф - Момичето от Дания

– Да.

– И ще заживеем в стария си апартамент във Вдовичи дом. Трябва да ни дойдете на гости. Ходили ли сте в Копенхаген? От прозореца ни се разкрива прекрасна гледка към купола на Кралския театър и се усеща мирисът на море.

– Лили, няма да си готова за изписване следващата седмица възрази Грета.

– Ако състоянието ми продължи да се подобрява със същите темпове, защо не? Утре ще направя първите си крачки. Нека утре пробваме да се разходя в парка.

– Лили, забрави ли, че те чака още една операция? – попита професорът и вдигна папка с документи пред гърдите си.

– Нова операция ли?

– Само още една – успокои я Грета.

– Но защо? Не направихте ли вече всичко? – Лили не го каза на глас, но си мислеше: Та нали възстановихте яйчниците ми и отстранихте тестисите? Не, никога не би могла да го изрече. Би било ужасно унизително, дори пред Грета.

– Само още една процедура – каза професор Болк. – Трябва да отстраним...

И Лили – която разсъждаваше според настроението си, която бе призрак на момиче, едновременно неостаряващо и без възраст, с наивността на девойка, която изличаваше десетилетия от житейския опит на един мъж, която всяка сутрин попипваше гърдите си като нетърпеливо момиче, което се моли за първата си менструация – затвори очи от срам. Професорът я уведоми, че там долу, под марлите и превръзката с йод, кафява като рядката яхния, която Айнар трябваше да преглъща през войната, малко над прясната, все още заздравяваща рана има едно последно парче кожа, което все още принадлежеше на Айнар.

– Трябва само да я изрежем и да сгънем наново... – Лили не можеше да понесе подробностите, затова погледна към Грета, в чийто скут лежеше отворен бележник. Грета рисуваше Лили и когато срещна погледа ѝ, остави молива и каза:

– Права е. Не може ли да побързате със следващата опера- ция? Защо чакате?

– Още не е възстановила силите си.

– Мисля, че е достатъчно силна – зави Грета.

Продължиха да спорят, а Лили затвори очи и си представи Айнар като момче как гледа Ханс, докато играе тенис. Спомни си за влажната длан на Хенрик, хванал ръката ѝ на Бала на художниците. И пламенния поглед на Карлайл през онази влажна сутрин на пазара. И Грета, присвила съсредоточено очи, докато Лили позираше върху лакирания сандък.

– Искам да ме оперирате веднага – каза тя.

Професор Болк и Грета млъкнаха.

– Какво каза? – попита той.

– Каза ли нещо? – попита Грета.

– Моля ви, просто ме оперирайте веднага.

Навън, в парка новите момичета, които Лили не познаваше, събираха книгите и одеялата и се прибираха в клиниката. Върбите докосваха с клони поляната на Общинската женска клиника, а по-нататък един заек се шмугна в храстите. По река Елба се носеха шлепове, а на отсрещния бряг слънцето блещукаше по медните покриви на Дрезден и по величествения, почти cpебрист купол на Фрауенкирхе.

Лили затвори очи и си представи как след време ще прекоси Новия кралски площад в сянката на статуята на Кристиан V, а красив непознат ще я зърне и ще изпита порив да докосне ръката ѝ и да признае любовта си.

Когато Лили отвори очи, видя, че Грета и професорът гледат към вратата в дъното на зимната градина. На прага стоеше висок мъж. Той тръгна към тях, елегантен силует с преметнато на ръка палто. Лили видя как Грета се взира в мъжа и прибира коса зад ушите си. Пръстите ѝ погладиха белега на бузата. Тя потри ръце и гривните ѝ иззвънтяха, след което прошепна дрезгаво:

– Виж, Ханс е дошъл.

ПРИБРАХА СЕ ВЪВ ВДОВИЧИ ДОМ. Сградата изглеждаше запусната. Докато живееха в Париж, Грета бе наела мъж на име Пулсен да се грижи за поддръжката. Пращаше му чек веднъж месечно заедно с бележка с инструкции. "Улуците вероятно се нуждаят от почистване", пишеше му тя. Или "Моля ви, сменете пантите на прозорците". Но Пулсен не бе изпълнил нито една от заръките, а само бе чистил фоайето и събирал боклука. Когато Грета и Ханс пристигнаха в Копенхаген една снежна сутрин, Пулсен бе изчезнал.

Боята по фасадата бе избледняла до светлорозово. По горните етажи первазите на прозорците бяха осеяни с курешките на чайки. Едно от стъклата на апартамента, където предишната нощ деветдесетгодишна припряна старица бе починала, задушена в чаршафите си, беше счупено. А стените на площадката на последния етаж бяха покрити с мърсотия.