Дейвид Еберсхоф - Момичето от Дания

Грета затвори очи за миг и видя как скалпел оставя кървава диря по корема на Лили. Реши обаче да спре дотук, за да не си представи как професор Болк и фрау Кребс разтварят кожата.

– Айнар наистина е жена. Поне отчасти.

– Но аз вече знам това – каза Грета.

– Не. Не разбирате. – Професорът си взе курабия с формата на звезда от подноса. – Това е нещо забележително. – Очите му блестяха от интерес и Грета видя, че той е от лекарите, които искат някоя болест или хирургическа процедура да бъде кръстена на тях.

– В корема му намерих нещо, омотано в червата. – Доктор Болк преплете пръсти и изпука кокалчетата. – Намерих яйчници. Недоразвити, разбира се. Малки. Но бяха там.

В този момент Грета реши да нарисува професор Болк: широките му рамене; отпуснатите ръце; дългия врат, обгърнат от колосана яка; сбръчканата нежна кожа около очите. Тя се облегна назад. В съседния апартамент бе отседнала оперна певица и през стената се чуваше как пее партията на Ерда от "Зигфрид": гласът ѝ се извисяваше като ястреб в полет. Заприлича ѝ на гласа на Анна, но това бе невъзможно, защото Анна се бе върнала в Копенхаген и за пръв път от няколко години отново пееше в Кралската опера. Грета си помисли, че когато Лили се възстанови, ще я заведе на опера. Представи си как ще се държат за ръце в тъмния салон на "Земперопер", докато Зигфрид изкачва планината, за да достигне до Брунхилда.

– Какво означава това? – попита след малко Грета. – Яйчниците истински ли са?

– Означава, че сега съм още по-уверен в успеха. Постъпваме правилно.

– Наистина ли това е причината за кървенето?

– Вероятно. Обяснява почти всичко друго.

Не, помисли си Грета, яйчниците не обясняваха всичко.

– Искам да опитам нова процедура за присаждане. Правено е с тестиси, но никога с женски органи. Искам да взема тъкан от здрави яйчници и да я присадя върху яйчниците на Лили. Нужно е обаче да изберем подходящия момент и да намерим подходящите яйчници.

– Колко време ще отнеме? Сигурен ли сте, че е възможно?

– Няма да отнеме много дълго. Вече съм се спрял на едно момиче.

– От клиниката ли?

– Да, момичето е от Берлин. Когато пристигна, мислехме, че е бременна. Но се оказа, че има тумор в корема. Професорът се изправи да си тръгва. – Тя не знае, разбира се. Какъв е смисълът да ѝ казваме сега? Но може да се окаже подходяща, остава ѝ около месец. – Той стисна ръката на Грета.

След като Болк си тръгна, Грета отвори кутията с бои, извади шишенцата, застла пода с брезент, а през стената до гласът на оперната певица, бавен и мрачен, изкачващ нотната стълбица в самота.

НЯКОЛКО СЕДМИЦИ ПО-КЪСНО Грета и Лили седяха в градината на клиниката. Брезите и върбите бяха осеяни с пъпки. Живите плетове все още не се бяха раззеленили докрай, но глухарчетата се подаваха измежду плочите на пътеката. Двама гра- динари копаеха дупки за редица от черешови фиданки с yвити в зебло корени. Храстите се разлистваха.

На поляната върху карирано одеяло в кръг седяха няколко бременни момичета и плетяха венци от трева. Белите им болнични нощници потрепваха на вятъра. Часовникът над входа на клиниката удари дванайсет на обед.

Облак затули слънцето и поляната потъна в мрак. Черешовите фиданки се катурнаха и от стъклената врата на клиниката излезе някой. Грета не видя ясно кой е. Носеше бяла лекарска престилка, развяваща се като знаменцата на туристическите корабчета по Елба.

– Виж, професорът! – каза Лили.

Той вървеше към тях и когато облакът премина, слънцето огря лицето му и проблесна върху очилата. Щом стигна до пейката, професорът коленичи и каза:

– Утре ще е.

– Кое? – попита Лили.

– Следващата операция.

– Защо така изведнъж? – попита Лили.

– Защото сме готови с тъканта за присаждане. Трябва да направим операцията утре.

Грета бе казала на Лили за процедурата, за тъканта от яйчници, която професор Болк щеше да присади в корема ѝ.

– Мисля, че всичко ще мине по план. – На слънчевата светлина кожата по лицето на Болк изглеждаше тънка и сините му вени прозираха през нея. На Грета ѝ се прииска Ханс да бе дошъл в Дрезден. Така би могла да обсъди въпроса с него, да поиска съвет, а той щеше да сключи пръсти пред устата си, докато обмисляше какво да каже. Изведнъж се почувства изтощена.

– А ако не мине по план? – попита тя.

– Ще изчакаме. Тъканта трябва да е от младо момиче.

– Още ми е трудно да повярвам – каза Лили. Тя не гледаше към Грета или Болк, а към кръга от момичета, които сега се бяха излегнали.