Дейвид Еберсхоф - Момичето от Дания

В ДРЕЗДЕН ГРЕТА най-много се изненада, че хората на улицата вървят с наведени глави. Никой не вдигаше очи и не се изненадваше от високия ѝ ръст, а тя бе свикнала да срещат погледа ѝ и да я поздравяват. През първия ден имаше чувството, че е невидима, че е изгубена дълбоко в гънките на Европа. Това предизвиква лека паника у нея, докато вървеше по чакълената алея към входа на Общинската женска болница; паникьоса се, защото изведнъж се уплаши, че ако никой не може да я намери, то тя на свой ред няма да намери Айнар.

Първоначално настана объркване.

– Търся госпожица Вегенер – каза Грета на регистратурата, където фрау Кребс пушеше цигара. Името Вегенер нищо не ѝ говореше. Тя присви устни и поклати глава, при което безупречно подстриганата ѝ коса се развя около брадичката. Грета опита отново: – Тя е слаба и тъмноока. Много срамежлива. Дребно момиче от Дания?

– За Лили Елбе ли говорите?

Грета, която точно в този момент си представи как Aйнар вдига лице към слънцето, докато влакът прекосява река Елба по моста на Мариенщрасе, отвърна:

– Да, точно тя.

В стаята мъждукаше преносима газова печка. Жълтите пердета бяха спуснати, а сините пламъци хвърляха танцуващи сенки върху леглото. Грета се държеше за металните тръби на поставката за крака. Лили бе сгушена под одеялото с отпуснати отстрани ръце. Спеше и дишаше през носа.

– Моля ви, не я безпокойте – прошепна от прага фрау Kpeбс. – Операцията беше тежка.

– Кога я оперираха.

– Преди три дни.

– Как е сега?

– Трудно е да се каже. – Фрау Кребс скръсти ръце пред гърди- те си. В стаята бе топло, а тишината се стори на Грета неестествена. Тя седна на стола в ъгъла и преметна одеялото върху скута си. Уморена и измръзнала бе от пътуването. Фрау Кребс я остави насаме с Лили и Грета заспа до леглото.

След няколко часа, когато се събуди, Грета си помисли, че е заспала за кратко на някоя от верандите в Пасадена. Тогава обаче зърна Лили, която помръдна върху възглавницата. Клепачите ѝ потрепнаха.

– Моля те, не се тревожи за мен – каза Лили, премигна сънено и отвори очи. Все още бяха кафяви и лъскави като козината на животинче. Единственото, останало от съпруга ѝ – очите, в които Грета виждаше целия му живот.

Тя отиде до леглото и погали крака на Лили през одеялото. Мускулите на прасеца бяха толкова меки, но може и само да си въобразяваше – както може би си въобразяваше, че вижда извивките на женски гърди под завивката.

– Знаеш ли какво се случи с мен? – попита Лили. Лицето ѝ изглеждаше по-налято, бузите и гърлото по-месести, дотолкова, че адамовата ябълка се бе скрила сред плътта. И това ли си въобразяваше? "

– Само онова, за което бяхме говорили.

– Лили ли съм сега? Превърнах ли се в Лили Елбе?

– Ти винаги си била Лили.

– Да, но ако погледна там долу, какво ще видя?

– Не мисли по този начин – каза Грета. – Това не е единственото, което те прави Лили.

– Операцията успешна ли е?

– Така каза фрау Кребс.

– Как изглеждам? Кажи ми, Грета, как изглеждам?

– Много си красива.

– Наистина ли съм жена?

Част от Грета се вцепени от шока. Съпругът ѝ бе мъртъв. Усети изтръпване, все едно душата му премина през нея. Грета Уод отново бе вдовица, което ѝ напомни как ковчегът на Теди с гравирани по капака райски птици бе потънал в земята. Но нямаше да се налага да погребва Айнар. Него бе изпратила с влак за Германия и сега вече го нямаше – все едно влакът бе изчезнал завинаги сред студената януарска мъгла. Помисли си, че ако извика името му, то ще отеква безспир до края на живота ѝ.

Грета се наведе към Лили. Отново изпита порив да я прегърне, затова положи длани върху лицето ѝ. Вените на слепоочията ѝ пулсираха лекичко. Грета остана така, седнала на болничното легло с потната глава на Лили в ръце. Пердетата бяха открехнати и навън се виждаше зелена пролетна трева, простираща се към Елба. Реката отразяваше препускащите в небето облаци. На другия бряг две момчета по пуловери се приготвяха да се качат в кану.

– Здравейте – каза глас от прага. Младо момиче с чип нос. – Вие трябва да сте Грета.

Грета кимна и момичето влезе тихо. Носеше болнична нощница и халат, краката ѝ бяха обути с пантофи. Лили отново бе заспала и стаята изглеждаше мрачна. Газовата печка в ъгъла цъкаше цък-цък-цък.

– Аз съм Урсула. Сприятелихме се – кимна тя към Лили. – Ще се оправи ли?

– Да, струва ми се. Но фрау Кребс каза, че е понесла тежко операцията.

– Спи почти непрекъснато, но веднъж я заварих будна и изглеждаше щастлива.