Дейвид Еберсхоф - Момичето от Дания

– Страхуваше ли се преди операцията?

– Не. Тя обожава професор Болк и би направила всичко за него.

– Той е добър лекар – каза Грета.

Урсула носеше кутийка, опакована със станиол и надпис, "Под липите" с декоративен шрифт. Подаде я на Грета с думите:

– Ще ѝ я предадете ли, когато се събуди?

Грета ѝ благодари и чак тогава забеляза издутия ѝ корем. Имаше странна форма. Разположен бе твърде високо и изглеждаше неравен.

– А вие как сте?

– О, аз съм добре – отвърна Урсула. – С всеки изминал ден се уморявам все повече. Но това е нормално.

– Добре ли се държат с вас?

– Фрау Кребс е добра. В началото изглежда строга, но е добра. И другите момичета също. Но Лили ми е любимката. Толкова е мила. Тревожи се за всички освен за себе си. Тя ми разказа за вас. Липсвахте ѝ.

За момент Грета се зачуди какво има предвид Урсула, но пропъди мисълта. Нямаше значение.

– Нали ще ѝ кажете, че съм се отбила? И ще ѝ дадете бонбоните, нали?

Грета отседна в хотел "Белвю". Вечер, след като се прибереше от болницата, се опитваше да рисува. До прозорците ѝ достигаше светлината от шлеповете, превозващи въглища. Грета понякога отваряше прозореца и чуваше шумоленето на греба от някоя туристическа лодка, стъргането на товарните кораби и дрънченето на трамваи.

Започна портрет на професор Болк на голямо платно, което купи от магазин на Алунщрасе и занесе до хотела навито на руло. Докато вървеше по Моста на Август с полукръглите издадени тераси, пред очите ѝ се разкри почти цял Дрезден: Терасата на Брюл с прясно боядисани в зелено пейки; извисяващия се купол на Фрауенкирхе, опушен от автомобилните газове и от мините в Плауншер Грунд; дългата сребриста редица от прозорци на музея "Цвингер". Порив на вятъра изтръгна навитото платно изпод мишницата ѝ, но тя успя да го хване тъкмо когато се разтвори с плющене като платно на кораб. Мъчеше се да го навие отново, когато ръка докосна рамото ѝ и познат глас каза:

– Нека ти помогна.

– Прибирах се в хотела – рече Грета, а професор Болк хвана платното за единия край и го нави като щора на прозорец.

– Явно планираш голяма картина – каза той.

Всъщност Грета още нямаше представа какво точно ще нарисува; моментът не ѝ се струваше подходящ за портрет на Лили.

– Ще ме изпратите ли до хотела? – посочи тя към парка с кестените пред "Белвю", който приличаше на квадратен спасител на високия си стол, оглеждащ наперено плажа на Елба.

– Искам да ми разкажете за операцията и какво ще се случи с Лили. – Грета имаше чувството, че професорът я избягва; пристигна в Дрезден преди два дни, а той още не бе отговорил на съобщенията, които оставяше на регистратурата при фрау Кребс. Спомена дори на Урсула, че иска професор Болк да ѝ се обади. Но той така и не я потърси. Затова сега го заведе в апартамента си в "Белвю". Настаниха се на столове до прозореца и пиеха кафето, донесено от прислужница с дантелена лента, закачена с фиби в косите.

– Първата операция мина успешно – обясни професор Болк. – Процедурата беше съвсем проста. Разрезът заздравява нормално.

Той разказа на Грета какво се бе случило в голямата операционна, където една сутрин преди зазоряване Айнар се бе превърнал в Лили. Обясни ѝ, че всички изследвания – кръвната картина, пробите от урината и ежечасното измерване на температурата – показват, че Лили се възстановява по план. Всичко било стерилно, тъй че Лили не получила инфекция. – Най-големият проблем в момента е болката.

– Какво ѝ давате за нея?

– Всеки ден ѝ слагаме инжекция с морфин.

– Това крие ли риск?

– Съвсем малък. Постепенно ще намаляваме дозата през следващите няколко седмици. Но точно сега има нужда от него.

– Разбирам.

Сега, когато Болк бе до нея, притесненията ѝ относно лекаря изчезнаха. Той бе не по-различен от другите заети и важни мъже – трудно бе да го открие човек, но хванеш ли го насаме, ти отделяше цялото си внимание.

– Притесняваше ме кървенето – продължи професорът. – Ня- маше причина за подобно кръвотечение. Мислех си, че има на- раняване на някой от вътрешните органи.

– Какво например?

– Не знам. Да речем, спукан далак. Или разкъсване на сто- машната лигавица. Има безброй възможни причини. – Докторът кръстоса крака. Грета се уплаши за Лили и сърцето ѝ се разтуптя.

– Но тя е добре, нали? С основание ли се тревожа?

– Отворих я – рече Болк.

– Какво имате предвид?

– Отворих корема ѝ. Знаех, че нещо не е наред. Оперирал съм достатъчно коремни кухини.