Дейвид Еберсхоф - Момичето от Дания

Нямаше с кого да сподели освен с Ханс.

Ден след като Айнар замина за Германия, Ханс дойде да види. Идваше направо от бръснарницата и кожата на тила му се бе зачервила от подстрижката. Разказа ѝ каква идея за изложба му хрумнала: искаше да изложи портрети на Лили в едно от частните девически училища. По смеха му си личеше, че е много доволен от хрумването.

Грета знаеше, че през последните една-две години се бе виждал с други жени: една актриса от Лондон; една наследници фабрики за конфитюри. Ханс се стараеше Грета да не разбира за тях и не споменаваше с кого е прекарал уикенда в Нормандия. Но споделяше с Айнар и Грета научаваше новините от Лили: "Актриса, чието име е изписано на светлинното табло от Кеймбридж Съркъс! – докладваше Лили. – Ханс сигурно е ми щастлив!". "Да, вероятно", отвръщаше Грета.

– Къде се дяна Айнар? – попита Ханс.

– Замина за Германия на лечение.

– В Дрезден ли?

– Нима ти е казал? – Грета погледна към триножниците и картините, подпрени до стената и по столовете. – Лили отиде с него. Тук е толкова тихо без тях.

– Разбира се, че ще отиде с него. – Ханс коленичи на пода и започна да разглежда последните картини на Грета. – Той ми каза.

– Какво?

– За Лили. И за доктора в Дрезден.

– Какви ги говориш?

– Стига, Грета. Наистина ли мислеше, че няма да разбера? – Той я погледна в очите. – Защо се страхуваш да ми кажеш?

Грета се облегна на прозореца. Леденият дъжд барабанеше тихо по стъклото. Имаше половин дузина нови портрети на Лили, седнала пред тоалетката, с перлената огърлица от Грета на шията. На картините бузите ѝ бяха румени, а червените гримове в кутията контрастираха със сребристобялата ѝ кожа. Лили бе облечена с рокля без ръкави с обло деколте, а косата ѝ бе навита на букли. – Наистина ли разпознаваш Айнар на платната?

– Да, вече го разпознавам – отвърна Ханс. – Каза ми миналата есен. Чудеше се как да постъпи, дали да избере доктор Бюзон или професор Болк. Един ден се появи в галерията и, без да каже и дума, влезе в кабинета ми. Навън валеше и целият бе мокър, затова първоначално не забелязах, че плаче. Изглеждаше по-блед и от Лили на картините. Мислех си, че ще припадне. Задъхваше се, а вената на гърлото му пулсираше бясно. Само го попитах какво има и той ми разказа всичко.

– А ти какво му каза?

– Казах, че това обяснява много неща.

– Например?

– Отношенията ви.

– Моля?

– Да, това обяснява защо винаги си толкова потайна. В известен смисъл смяташ, че това е и твоя тайна, не само негова.

– Той ми е съпруг!

– Убеден съм, че ти е било трудно. – Ханс се изправи. Бръснарят бе пропуснал няколко косъмчета на бузата му.

– На него му е много по-тежко. – Грета изпита облекчение; най-накрая Ханс знаеше. Вече нямаше нужда от недомлъвки в негово присъствие. – И какво мислиш за тайната ни?

– Така го е създала природата. Не мога да го виня за нищо. – Ханс я прегърна. Миришеше на ментов одеколон, а косата на тила му погъделичка китката ѝ.

– Според теб правилно ли постъпих, като го изпратих при Болк? Нали не смяташ, че допуснах грешка?

– Не. Това вероятно е единственият му шанс.

Ханс и Грета стояха прегърнати до прозореца, а долу на улицата колите бавно минаваха през локвите. Но Грета си каза, че прегръдката не бива да продължава дълго, защото още е омъжена за Айнар. Скоро ще трябва да се отдръпне и да прати Ханс в галерията с новите картини. Едната му ръка бе на кръста ѝ, другата на хълбока ѝ. Тя бе положила глава върху гърдите му и с всяко вдишване долавяше аромата на мента. Но не успяваше да го отблъсне. Щом не можеше да е с Айнар искаше да е с Ханс, затова затвори очи и зарови нос във врата му, но тъкмо когато се отпусна с въздишка и усети как самотата ѝ приключва, във входната врата се завъртя ключът на Карлайл.

АЙНAP ПЛАТИ НА ШОФЬОРА пет райхсмарки и таксито си тръгна. Фаровете му осветиха зимния скелет на една азалия, пробягаха по улицата и се стопиха в мрака. След миг единствената светлина на алеята пред сградата идваше от фенера над входната врата. Дъхът на Айнар излизаше на облачета пара, а студът се просмукваше в краката му. До вратата имаше черен гумен звънец, но Айнар не го натисна веднага. По буквите на металната табела се събираше влага: "Общинска женска клиника Дрезден". На друга табела бяха изписани имената на лекарите: "Д-р Юрген Вилдер, д-р Петер Шойнеман, д-р Карл Шерес, професор Алфред Болк".