Дейвид Еберсхоф - Момичето от Дания

Мъжът се усмихна. Зъбите му изглеждаха остри и малко кри- ви. Като че ли имаше повече зъби от другите мъже – сякаш поглъщаха цялата долна половина от лицето му.

– Много си красив – каза той.

Айнар се облегна на стола. Гледката явно хареса на мъжа. Той разкопча шлифера и го разтвори. Отдолу носеше делови вълнен костюм на широки райета. Възелът на вратовръзката му бе ромбоиден, а целият му вид бе изряден с изключение на една подробност: панталонът му бе разкопчан и отвътре надничаше пенисът му.

Мъжът направи крачка към Айнар. После още една. Главата на пениса му се оголи. Миришеше на сол и Айнар си спомни за Ютланд, за Скаген, където майка му бе погребана в рибарска мрежа в морето. След миг пенисът бе само на няколко сантиметра от устата му и Айнар затвори очи. В главата му се блъскаха образи: крайбрежната странноприемница с покрива от водорасли, купчините торф по полетата, лъскавият слюден камък, Ханс, отметнал въображаемата коса на Айнар, за да завърже престилката.

Айнар отвори уста. Почти усещаше горчивия и топъл вкус и тъкмо подаде език, а мъжът направи последната крачка; тъкмо когато Айнар знаеше със сигурност, че Лили повече нямаше да си тръгне и че той ще трябва да изчезне, тъкмо тогава на вратата се потропа силно и мадам Жасмин-Картон се разкрещя гневно и отвратено да излизат веднага, а котката ѝ мяучеше също толкова ядосано като господарката си, сякаш някой я бе настъпил по опашката.

АЙНАР ИЗЛЕЗЕ ОТ САЛОНА в ранния следобед, след като мадам Жасмин-Картон му даде едва минутка да се облече и му забрани да се връща в заведението ѝ. Озова се на черната улица с измачкани и раздърпани дрехи и вратовръзка в ръка. Собственикът на магазина за тютюн стоеше на вратата си, подръпваше мустак и зяпаше Айнар. На улицата нямаше никой друг. Айнар се надяваше, че мъжът ще го чака навън и ще отидат в кафенето зад ъгъла за чаша кафе и, може би, кана червено вино. Но него го нямаше. На улицата бяха само собственикът на магазина и едно кафяво кученце.

Айнар влезе в градската тоалетна. Металните стени миришеха на влага. Застанал пред умивалника, той оправи дрехите си и си върза вратовръзката. Кафявото кученце влезе след него и изскимтя жално.

От месеци възнамеряваше да посети Националната библиотека и сега най-сетне се запъти нататък. Библиотеката се помещаваше в няколко сгради в квадрата между улиците "Вивиен", "Колбер", "Ришельо" и "Пети-Шам". Ханс му уреди пропуск, като писа на администрацията от негово име. В читалнята с места за стотици читатели Айнар трябваше да попълни в регистъра на бюрото в центъра целта на посещението си: Издирване на изгубено момиче. Написа на картонче и книгите, които иска. Библиотекарката зад бюрото беше млада, с момичешко излъчване и розова шнола в косите. Казваше се Ан-Мари и говореше толкова тихо, че Айнар трябваше да се наведе много близо до нея и усети миришещия ѝ на фъстък дъх. Когато ѝ подаде картончетата със заглавията на пет-шест научни труда относно сексуални проблеми, тя се изчерви, но се зае да ги намери.

Айнар седна на една от дългите маси. През няколко стола студент вдигна очи от тетрадката си, но след миг отново се върна към книгите. В помещението бе студено, а на светлината с лампите играеха прашинки. Дългата маса бе издраскана. Hаоколо се чуваше непрестанно прелистване на страници. Айнар се притесняваше, че изглежда подозрително на неговата възраст с измачкан панталон и лек мирис на пот. Дали да потърси тоалетната и да се огледа в огледалото?

Ан-Мари донесе книгите и каза само:

– Днес затваряме в четири.

Айнар прокара ръка по кориците; три от книгите бяха на немски, две на френски, а последната бе американска. Отвори най-новата от тях: "Сексуална променливост", публикувана във Виена и написана от професор Йохан Хофман. Професор Хофман бе провеждал експерименти с морски свинчета и мишки. На мъжки плъх присадил успешно млечна жлеза, достатъчна за да изхрани цяло котило. "Но опитите за забременяване все още са неуспешни", пишеше той.

Айнар вдигна очи от книгата. Студентът бе заспал върху те- традката си. Ан-Мари трупаше томове в една количка. Представи си, че той е мъжкият плъх. Плъх, който тича безспир във въображаемо колело. Вече не можеше да спре. Твърде късно бе. Експериментът продължаваше. Какво обичаше да повтаря Грета? "Най-лошото нещо на света е да се предадеш!", казваше тя и махваше с ръце, а сребърните ѝ гривни иззвънтяваха. Все му повтаряше: "О, Айнар, кога ще го разбереш?".