Дейвид Еберсхоф - Момичето от Дания

– Получих писмо от Ханс. Той настоява да се преместим в Париж. – След което добави. – Тръгваме веднага.

Лили пристигна в Париж, като почука на вратата на Грета. Косата ѝ бе пораснала и изглеждаше по-тъмна, прибрана назад с гребени с малки перли. Носеше рокля, която Грета не бе виждала, от лилава коприна и с дълбоко деколте.

– Купила си нова рокля?

Лили се изчерви, по шията и гърдите ѝ плъзна руменина. Грета се зачуди как Айнар е успял да докара подобно деколте. Нима гърдите му бяха достатъчно месести, за да ги пъхне в корсаж и да приличат толкова на истински?

Отидоха да гледат "Фауст" в Пале Гарние. Грета веднага забеляза как мъжете оглеждат Лили, докато тя се качваше елегантно по стълбището с позлатени перила.

– Онзи чернокосият те гледа. Ако не внимаваме, може да дойде при нас.

Седяха до двойка, завърнала се наскоро от Калифорния.

– Дванайсет месеца в Лос Анджелис – рече мъжът. – Жена ми едва ме накара да си тръгнем.

Спомена, че са ходили в Пасадева на Нова година, за да гледат Турнира на розите.

– Дори в гривите на конете бяха вплетени цветя – отбеляза жената.

Тогава операта започна и Грета се отпусна на седалката. Tpудно ѝ бе да се съсредоточи върху доктор Фауст, който се разкай- ваше в лабораторията си, докато от дясната ѝ страна седеше Лили, а отляво мъж, който съвсем наскоро бе минал покрай дома ѝ на булевард "Ориндж гроув". Потропваше нервно с крак и несъзнателно попипваше кокалчето на китката си. Осъзнаваше, че тази вечер бе поставено началото на нещо. Какво казваше Карлайл за нея? Грета науми ли си нещо, няма спиране. Никой не е в състояние да я спре.

По време на антракта Лили и съпругата на мъжа станаха да се разтъпчат. Мъжът, който бе на средна възраст и имаше брада, се приведе към Грета и попита:

– Възможно ли е по-късно да се видя с братовчедка ви?

Грета му отказа. Точно както по-късно сама щеше да се от- каже от собствените си желания, защото ѝ се струваха толкоз чужди. Докато с Айнар още живееха в хотела на Оскар Уайлд, Ханс дойде да вземе Грета от тъмното фоайе и тръгнаха пеш към галерията му на улица "Риволи", за да поговорят за кариерата ѝ. Но докато вървяха по Пон Ньоф, Ханс сложи ръка на кръста ѝ и рече:

– Едва ли е нужно да казвам колко си красива.

Първия път, когато това се случи, Грета отблъсна ръката му тъй като помисли, че я е докоснал случайно. Но седмица по-късно това се повтори. После пак. На четвъртия път Грета си каза, че не бива да му позволява подобни волности. "Как ще погледна Айнар в очите?", помисли си, когато Ханс я погали по гърба, докато вървяха по моста. И тогава се сети, че съпругът ѝ не я бе докосвал от много дълго време.

Отидоха в кабинета му, малка стаичка без прозорци, разположена зад приемната с шкафовете, където Ханс търсеше имената на хора, с които Грета да се срещне. Той отвори една папка и прокара пръст по списъка с клиенти.

– Пиши на него... и на него... но в никакъв случай не търси ето този господин.

Застанала до Ханс, на Грета ѝ се стори, че усеща ръката му върху лакътя си, но това бе невъзможно, тъй като той държеше папката с две ръце. Стори ѝ се, че отново я докосва, този път по гърба, но не – още не бе оставил папката.

– Според теб ще се справим ли тук?

По устните на Ханс пробягна усмивка.

– Какво имаш предвид?

– Дали с Айнар ще успеем да се справим в Париж? Дали ще се впишем?

Усмивката му се стопи.

– Разбира се. Нали сте заедно. Но не забравяй и за мен – отвърна той и приведе едва забележимо лице към нея. Между тях имаше нещо друго, не папката, а друго. Не казаха нищо.

"Но не мога да имам Ханс. Ако някой заслужава да е с него, това е Лили." Макар в кабинета да бе студено, на Грета изведнъж ѝ стана горещо, почувства се лепкава, сякаш по нея полепна влажен слой прах. Нещо непоправимо ли бе сторила?

– Искам ти да се заемеш с продажбата на картините ми – рече тя.

– Но аз се занимавам само с творби на стари майстори и картини от XIX в.

– Може би е време да поемеш съвременен художник.

– Глупости. Виж, Грета, искам да ти кажа нещо. – Ханс пристъпи към нея, все още с папка в ръка. Светлината в стаята бе сивкава и Ханс приличаше на юноша, който още свиква с наскоро възмъжалото си тяло.

– Преди това ми обещай, че ще се заемеш с картините ми.

Неволно Грета мина от другата страна на бюрото. Сега ги разделяше отрупаният с книжа плот. Искаше ѝ се едновременно да го остави да я прегърне и да изтича обратно по Пон Ньош към хотела, където Айнар вероятно я чакаше разтреперан до печката.