Дейвид Еберсхоф - Момичето от Дания

Момиченцето с хвърчилото изпищя. Въженцето се бе изплъзнало от ръката му и хвърчилото се понесе стремглаво към земята. Детето очерта с пръст траекторията, след което хукна с развяна коса. Гувернантката гневно ѝ извика да спре. Каза на момичето, Мартин, да я изчака при количката. Хвърчилото летеше към земята, черната хартия потрепваше в рамката. След миг се разби до крака на Айнар.

Гувернантката грабна смачканото хвърчило с елегантна ръка и изсъска. След това хвана Мартин за китката и я поведе към количката. Другите гувернантки стояха под дърветата, подредили количките плътно една до друга. Щом Мартин и бавачката ѝ стигнаха при тях, всички се огледаха подозрително през рамо и се отдалечиха сред скърцане на колела.

Тогава Айнар осъзна, че нещо трябва да се промени, защото се бе превърнал в мъж, от когото гувернантките в парка се страхуваха. Мъж с подозрителни петна по дрехите.

Сега беше месец май 1929 г. и той реши да си даде точно една година. Облаците скриха слънцето и потопиха парка в мрак, листата на дърветата потрепваха сякаш им бе студено. Вятърът отново поде водата от фонтана и поръси с капчици чакъла. Точно след една година щеше да е намерил решение за Лили и Айнар, в противен случай щеше да дойде в парка и да се самоубие.

При тази мисъл изправи гръб решително. Не можеше повече да търпи хаоса в живота си. Грета бе донесла от Калифорния пистолет с посребрена дръжка, който някога пъхала в чорапа си. Айнар щеше да се върне в парка една тъмна нощ идния май и да го опре в слепоочието си.

Чу шум от приближаващи стъпки и вдигна глава. Към него тичаше Мартин с жълтата си плисирана рокличка и изражение едновременно уплашено и въодушевено. Момичето спря, пристъпи колебливо и протегна ръчичка. В краката на Айнар лежеше опашката на хвърчилото – хартиени панделки, нанизани на корда. Мартин искаше да си я вземе, а несигурната усмивка, която се плъзна по намръщеното лице, показваше, че е дружелюбно настроена. Детето грабна опашката и се засмя, личицето му засия като злато. Когато направи реверанс и каза "Мерси", всичко, което Айнар знаеше за себе си, се сля в едно; престилката на баба му стегната на кръста му; ръцете на Грета върху бузите му; Лили с жълтите обувки във Вдовичи дом; Лили тази сутрин в басейна край реката. Айнар и Лили бяха едно цяло, но беше време да ги раздели един от друг. Разполагашес една година.

– Мартин! Мартин! – провикна се гувернантката. Чакълът захрущя под обувките на момиченцето. Една година, каза си Айнар. И тогава Мартин се обърна и извика през рамо "Мерси!". Тя помаха, а Айнар и Лили ѝ помахаха в отговор.

ПPE3 ТРИТЕ ГОДИНИ откакто живееха в Париж Грета работеше по-вдъхновено, отколкото когато и да било преди. Сутрин, докато Лили излизаше на пазар или ходеше в къпалнята, Грета рисуваше илюстрациите за списанията. Редакторът от La Vie Parisienne ѝ се обаждаше почти всяка седмица паникьосан и я молеше да направи бързо афиш за най-новата постановка на "Кармен" в операта или скица към статията за изложбата на кости от динозаври в Гран Пале. Грета си казваше, че не се нуждае от подобни поръчки. Вече от две години името ѝ редовно се появяваше в списанията, но по телефона редакторът обясняваше припряно колко много му трябват тези рисунки. Стиснала слушалката с брадичка, Грета наблюдаваше как Лили излиза тихо от апартамента и си мислеше "Ех, какво толкова?". Да, ще направи илюстрацията. Да, ще успее до следващата сутрин, но трябва незабавно да се залавя за работа. Затваряше телефона и отиваше на прозореца, където проследяваше с поглед как Лили върви с бързи крачки към пазара, а розовият ѝ шлифер се откроява на фона на мрачната, мокра от дъжда улица.

Истинската работа на Грета обаче започваше чак когато Лили се прибереше. Правеше ѝ чай, настаняваше я на стола или до палмата в саксия и ѝ подаваше чашата. Независимо от времето, Лили винаги се прибираше разтреперана от студ. Грета се притесняваше, че е твърде слаба, но така и не успяваше да я накара да се храни повече. Кървенето се появяваше на всеки няколко месеца и започваше със струйка, стичаща се от носа. Тогава Лили прекарваше в леглото цели дни, сякаш с капките кръв изтичаше и цялата ѝ енергия. Грета заведе Айнар и при един-двама френски лекари, но веднага щом започнеха да я засипват с въпроси (Имате ли да кажете още нещо за съпруга си?), осъзнаваше, че никой от тях няма да помогне повече от доктор Хекслер. Тревожеше се, докато Лили спеше по цял ден и цапаше с кръв чаршафите, които Грета след това изгаряше в пещта за боклук зад блока. Но след няколко дни понякога седмица, кървенето спираше също толкова внезапно, колкото бе започнало.