Дейвид Еберсхоф - Момичето от Дания

И тогава Айнар се завръщаше – дребен датчанин в събле- калнята на най-изисканата дамска къпалня в Париж. В първия момент се чувстваше дезориентиран, отражението му в джобното огледалце бе напълно безизразно. Не знаеше къде се намира, не познаваше райетата от вътрешната страна на платнището. Не разбираше какъв е плясъкът, долитащ от басейна. На закачалката висеше само семпла кафява рокля с колан. На пода стояха чифт обувки с високи токове. Дамска чантичка с няколко монети и червило. Шифонен шал с щамповани круши. Изведнъж му хрумваше, че той е мъж, но няма как да се прибере до апартамента, ако не облече тези женски дрехи. Зърваше гердана от датски кехлибар, който баба му бе носила неотлъчно дори докато работеше на полето, а мънистата подрънкваха на шията ѝ, когато се навеждаше да зарине дупката на някоя лисица. Баба му бе подарила гердана на Грета, която мразеше кехлибар и на свой ред го даде на Айнар, а той, доколкото си спомняше, го бе подарил на момиче на име Лили.

Спомените се връщаха така – откъслечно, бавно, отключени от кехлибарения гердан или гласа на служителката, която отново питаше дали госпожицата има нужда от помощ. Айнар намъкваше кафявата рокля и високите обувки криво-ляво, закопчаваше колана пламнал от срам, защото нямаше представа как се борави със сложните копчета и кукички на женските дрехи. В чантичката му имаше само няколко франка и знаеше, че ще получи други чак след няколко дни. Въпреки това решаваше да се прибере с такси, тъй като не можеше да върви с неудобната кафява рокля по парижките улици. Шалът, преметнат върху облегалката на стола, сякаш се полюляваше по собствена воля и Айнар не смееше да го завърже на врата или на главата си от страх, че ефирният шифон на жълти круши ще го удуши. Този шал принадлежеше на друг човек.

И така, Айнар излизаше от женската къпалня, облечен с дрехите на Лили, все още с гумената шапка на глава, пускаше един франк в протегната ръка на служителката и се понасяше – като патенце по водната повърхност – сред шушуканията на французойките, които оставаха в къпалнята, докато станеше време да се приберат у дома и да помогнат на полските си прислужници да приготвят обяд за стегнатите им в колосани дрехи деца, и Айнар, раздърпан и зачервен в чуждите дрехи, се връщаше при Грета, която сутрин обикновено подготвяше материалите си и скицираше поредния портрет на Лили.

ЕДИН ДЕН В НАЧАЛОТО НА МАЙ Айнар седеше на пейка под сянката на дърветата на площад "Де Вож". Вятърът духаше водните струи на фонтана и ръсеше пръски по жълтеникавия чакъл. Тази сутрин Лили бе ходила в къпалнята. Следобед Айнар се бе върнал при мадам Жасмин-Картон и бе гледал през малкото черно стъкло как мъж и жена се любят на пода. Таксата бе три пъти по-висока от обичайната; мадам Жасмин-Картон рекламираше спектакъла от един месец върху картички закачени над прозорчетата в стаичките. Картончетата с отпечатаната върху тях информация приличаха на бележките, с които Лили ѝ Грета общуваха някога в Дания: сякаш хладният ехтящ въздух на Копенхаген нямаше как да пренесе тайните думи, които трябваше да си кажат.

Момчето беше високо и жилаво, юноша със синкавобяла кожа и сънливи сини очи. Ребрата му се брояха. Той бързо съблече евтиния си туиден костюм и помогна на жената, която бе по-възрастна от него, да свали роклята си. С изключение на себе си Айнар не бе виждал друг мъж сексуално възбуден, с член изправен като копие в първите мигове от полета. Членът на момчето имаше яростно червен цвят и беше влажен. Жената го пое с лекота и за миг изглеждаше признателна. Двамата се въргаляха на пода в тъмната стаичка, а от подредените в полукръг прозорци надничаха мъже достатъчно стари, че да са дядовци на момчето. Младежът свърши бързо и семето му описа дъга, преди да оплиска свъсеното лице на жената. Той стана, поклони се и излезе от стаята със събрания на вързоп туиден костюм под мишница. Чак когато погледна надолу към скута си, Айнар видя соленото петно, сякаш бе прекатурил чаша морска вода. Тогава разбра, макар да подозираше, че подсъзнателно вече го е знаел, че иска момчето да направи същото с Лили. Да я целуне миг преди гърдите му да пламнат и да изкриви уста от удоволствие.

След това отиде на пейката на площад "Де Вож". Разкопча сакото си, за да може панталонът, който бе изплакнал с вода от легена в кабинката, да изсъхне. Деца се плискаха във фонтана и търкаляха обръчи по чакълените алеи, а едно момиченце бе пуснало хвърчило с формата на прилеп. Италиански гувернантки разговаряха на висок глас над подредени в полукръг детски колички. Айнар се извърна настрани, засрамен от петното. Сутринта, докато беше в къпалнята, небето бе ясно, но сега облаци затулваха слънцето начесто и паркът потъваше в сив мрак, а децата заприличваха на картонени фигури. Мокрото петно в скута му не изсъхваше. Влажната вълна му напомни как кучетата във фермата в Синия зъб се връщаха след лов на жаби целите мокри, със сплъстена от кал козина и с мирис на влага, който почти винаги витаеше около тях.