Дейвид Еберсхоф - Момичето от Дания

– Грета – обади се Айнар. – Има ли ми нещо?

– Ще се оправиш. Почивай си.

– Какво се случи?

– Силно рентгеново лъчение. Нищо сериозно.

Айнар притисна лице във възглавницата и отново заспа. Съпругът на Грета с нежна кожа и малка глава с леко вдлъбнати слепоочия като на бебе. С потрепващи при всяко вдишване ноздри. С уханието на терпентин и талк. Със зачервени очи.

Грета отново сложи компрес на челото му.

Когато доктор Хекслер се появи, Грета рече:

– Най-сетне.

Излязоха в кордиора.

– Ще се оправи ли?

– Утре ще се чувства по-добре, вдругиден ще е напълно възстановен – отвърна докторът, но Грета забеляза тревога в изражението му. – На рентгеновите снимки не открихме нищо.

– Няма тумор?

– Не.

– Тогава какво му има?

– Физически е напълно здрав.

– А кървенето?

– Трудно е да се каже, но вероятно проблемът е в начина на хранене. Погрижете се да не яде плодове с костилки и да внимава с рибените кости.

– Сигурен ли сте, че проблемът е просто хранителен? – Грета отстъпи назад. – Наистина ли смятате, че е напълно здрав, доктор Хекслер?

– В добро здраве е. Но дали е нормален мъж? Не. Съпругът ви не е добре.

– Как да му помогна?

– Заключвате ли гардероба си, за да не взима дрехите ви?

– Не, разбира се.

– Тогава започнете да го заключвате.

– И това как ще помогне? А и той има свои рокли.

– Незабавно ги изхвърлете. Не бива да го насърчавате, госпожо Вегенер. Ако си мисли, че има одобрението ви, ще реши, че е нормално да се преструва на Лили. – Доктор Хекслер се замисли. – Тогава ще изгуби всички шансове да се оправи. Не го насърчавате, нали? Надявам се не сте му казвали, че одобрявате поведението му.

Грета се страхуваше най-много, че ще обвинят нея за появата на Лили. Страхуваше се да не е навредила на съпруга си. Стените в коридора бяха жълтеникави и осеяни с драскотини. Наблизо висеше портрет на доктор Хекслер, портрет като онези, които и тя рисуваше доскоро.

Само преди няколко седмици по телефона ѝ се обади Расмусен и ѝ каза, че Лили е ходила в галерията.

– Познах я от картините ти, естествено. Но явно не се чувстваше добре. Прималя ѝ – обясни Расмусен. Настанил я на стол и тя веднага заспала. Малко след това в галерията пристигнала баронеса Хагард с шофьора си египтянин. Баронесата се смятала за напредничава аристократка и не ѝ убягнала иронията – "модернизма", както се изразила – да види лицето, изобразено на портретите, заспало под самите картини. Галерията се огласила от тихото пошляпване на щраусовите ръкавици на баронесата, която аплодирала "цялото това движение". На стените висели пет картини, нарисувани в августовската жега в Южна Франция, сякаш осветени отзад от изгряващото слънце над Мантон. На тях Лили изглеждаше точно както сега на стола: несигурна, вглъбена, екзотична и с ръста, и с излъчването си, с изпъкналия нос и кокалести колене, с лъскави клепачи и сияйно лице.

– Баронесата купи и петте картини – съобщи Расмусен. – А Лили не се събуди през цялото време, докато уговаряхме сделката. Грета, тя болна ли е? Надявам се, че не е. Нали не стоите навън до малките часове? Грижи се за нея, Грета. В твой интерес е.

– Нима кървенето не ви притеснява? – попита Грета доктор Хекслер.

– Много повече ме тревожи самозаблудата му, че е жена. Дори рентгенът не може да излекува това. Искате ли да поговоря с Айнар? Ще му кажа, че така сам се наранява.

– Но действително ли си вреди? – попита Грета след кратък размисъл.

– Разбира се. Вярвам, че ще се съгласите с мен, госпожо Вегенер. Ако това не спре, ще трябва да вземем по-драстични мерки. Животът на мъж като съпруга ви би бил труден. Дания е много толерантна страна, но тук не става въпрос за толерантност, а за душевното състояние на съпруга ви, не сте ли съгласна, госпожо Вегенер? Желанията му не са съвсем нормални. Ние с вас като отговорни граждани не бива да допускаме той да обикаля свободно, облечен като Лили. Дори в Копенхаген. Дори да е само понякога. Дори под вашия надзор. Несъмнено сте съгласна, че трябва да направим всичко възможно, за да пропъдим този демон от него, защото точно с това си имаме работа. Демон, госпожо Вегенер, не сте ли съгласна?

И в този миг Грета, която бе трийсетгодишна калифорнийка и която се сещаше за поне три случая, в които за малко да загине – вторият път, например, бе когато направи челна стойка на дървените перила на кораба "Фредерик VIII" при първото ѝ пътуване до Дания, когато бе десетгодишна – осъзна, че доктор Хекслер не знае нищичко. Осъзна, че греши, когато чу стенанието на Айнар в леглото зад сгъваемия параван.