Дейвид Еберсхоф - Момичето от Дания

СЕГА АЙНАР И ГРЕТА живееха в Маре. Напуснаха Копен- ген преди три години по идея на Грета. Един ден във Вдовичи дом пристигна писмо, което Грета прочете бързо и хвърли в печката. Айнар помнеше как жълтият пламък се надигна и погълна писмото. След това Грета му каза, че Ханс настоява да се преместят в Париж.

– Той смята, че така ще е най-добре. Аз също – рече тя.

– Но защо изгори писмото? – попита Айнар.

– Защото не искам Лили да го вижда. Не бива да разбира, че Ханс иска да я види отново.

Наеха апартамент в красива четириетажна сграда от камък на улица "Вией дьо Томпл". Намираше се на последния етаж , имаше капандури изсечени в островърхия покрив и прозорци с изглед към улицата. Задната част на сградата гледаше към вътрешен двор и през лятото в закачените по первазите саксии цъфтяха мушката, а по просторите се сушеше пране. По-надолу по улицата се намираше хотел "Роан" с голямата двукрила черна порта на тротоара. Улицата бе тясна и лъкатушеше през Маре с големите хотели, преустроени в държавни учреждения, складовете, които се ползваха от вносители на пакетирани стоки или пустееха, и еврейските магазини, откъдето Айнар и Грета купуваха сушени плодове и сандвичи в неделя, когато всичко останало беше затворено.

В апартамента имаше две работни помещения. Ателието на Айнар, където няколко изгледа от блатото стояха върху огромните на фона им триножници. И ателието на Грета с картините на Лили, които се продаваха още преди да са изсъхнали, и вечно влажното петно на стената, където пробваше боите, докато получи нужния нюанс: кафявото за косата на Лили, което се превръщаше в златисто медно след ден на плажа през август; тъмночервената, почти лилава руменина, стиснала гърлото ѝ; сребристобялото на кожата в сгъвката на лакътя. И в двете ателиета имаше по една кушетка, застлана с ориенталска черга. Понякога Грета оставаше да спи там, когато бе твърде уморена, за да се добере до леглото им в задната стая, където тъмницата обгръщаше Айнар като пашкул. В спалнята им, когато лампите бяха угасени, Айнар трудно различаваше дори ръката пред лицето си и това му харесваше, обичаше да лежи там до зазоряване, когато някой от съседите тръгнеше да простира прането и макарата на простора изскърцваше.

В летните утрини Лили ставаше и хващаше омнибуса до къ- палнята край моста Солферино на кея Тюйлери. До басейна имаше редица от съблекални, направени от раирано платнище, които приличаха на високи, тесни шатри. Вътре Лили се преобличаше в банския си костюм и внимателно наместваше надиплената поличка, за да не се вижда нищо необичайно. Откакто напуснаха Дания, тялото ѝ се бе променило и сега гърдите ѝ стояха месести от отпуснати мускули и пълнеха малките чашки на банския костюм. Гумената плувна шапка с мириса си на талк опъваше косата назад, издърпваше бузите и ѝ придаваше екзотичен вид с дръпнатите очи и опнатата уста. Лили винаги носеше джобно огледало и през летните утрини в съблекалнята оглеждаше всеки сантиметър от кожата си, докато служителка на басейна не подръпнеше платнището с въпроса има ли госпожицата нужда от помощ.

След това Лили влизаше в басейна, вдигнала глава високо над водата. Къпеше се трийсет минути, загребваше водата с плавни движения, докато другите жени в басейна – тъй като тази къпалня и чайната, където понякога пиеше кафе и хапваше кроасан, бяха предназначен само за жени – спираха по краищата на басейна, наблюдаваха елегантните движения на дългите ѝ ръце и цъкаха с език, puissante.

Най-много обичаше да се плъзга по водната повърхност като патенце: другите жени с вълнените си бански костюми я на - блюдаваха със смесица от безразличие и клюкарско любопитство; гледаха я как излиза от басейна със сбръчкани длани и попива с кърпа ръце сред отблясващите от Сена слънчеви лъчи. Лили се взираше в движението по реката и си мислеше как всичко това е възможно само защото с Грета бяха напуснали Дания. В тези летни утрини край басейна, си мислеше, че е свободна. Париж я бе освободил. Грета ѝ бе дала криле. Айнар също се отдалечаваше и постепенно ѝ даваше все повече свобода. По мокрия ѝ гръб пробягваха тръпки; раменете ѝ потреперваха.

След като върнеше розовата кърпа на служителката, влизаше отново в съблекалнята и сваляше мокрия бански, а ако съответния ден бе особено дълбоко потопена в мечтата за изпълнения си с възможности живот, ахваше стъписано, щом откриеше онова сбръчкано нещо между белите си, настръхнали от водата бедра. Струваше ѝ се толкова противно, че събираше рязко крака, за да го скрие, а коленете ѝ се удряха болезнено; звукът от шляпването – като удара на два цимбала – напомня на Лили, напомня на Айнар, за момичето при мадам Жасмин-Картон, което танцуваше толкова гневно и така рязко събираше крака, че изплющяването се чуваше дори през мръсното стъкло.