Дейвид Еберсхоф - Момичето от Дания

– Гледах как децата пускат хвърчила.

Изглеждаше особено измършавял с туидения си костюм и преметнато на лакътя сако.

– Всичко наред ли е? – попита го, когато той разхлаби вра- товръзката и отиде да си направи чай. В прегърбените му pамене Грета долови тъга, нов вид меланхолия, по-мрачна отпреди. Хвана го за ръка, но дланта му бе студена и безжизнена.

– Не успявам да смогна. Искаш ли да рисуваш някои от фо- новете? Знаеш по-добре от мен как изглежда нива с люцерна!

Седнал с Едвард IV в скута, Айнар се замисли. Ризата му бе измачкана, а на масата до него имаше чиния с круши.

– Наистина ли? – попита той.

Грета го отведе в ателието си и му показа недовършения портрет.

– Струва ми се, че на хоризонта трябва да има езерце.

Айнар се взря в картината. Гледаше я с невиждащ поглед, сякаш не разпознаваше момичето на нея. След това постепенно очите му се изпълниха с разбиране, намръщеното изражение се стопи.

– Липсват някои неща – каза той. – Да, действително трябва да има езерце, както и върба на брега на ручей. Може би дори селска къща, но далеч назад, да не се разбира съвсем какво представлява, просто загатнати очертания. Непременно трябва да има къща.

Айнар рисува почти цяла нощ, изцапа с боя ризата и панталона си. Грета се зарадва, че той отново работи, и се замисли кои други портрети да му повери. Макар това да означаваше, че Лили ще ѝ позира по-рядко, Грета искаше Айнар да продължава да твори. Докато се приготвяше да си ляга, го чуваше как потраква с шишенцата с бои в ателието ѝ. Нямаше търпение на сутринта да се обади на Ханс и да му съобщи, че Айнар отново рисува. Да му каже, че е намерила начин да прави още повече портрети на Лили. "Няма да повярваш кой ми помага", щеше да му каже. Спомни си за Ханс на гарата преди три години, когато е Айнар пристигнаха в Париж само с няколко адреса в бележниците си. Ханс ги посрещна на перона, облечен с палто от камилска вълна като неподвижна бежова колона сред море от черни дрехи. "Всичко ще е наред", увери я той и я целуна по бузата. Айнар прегърна и целуна по челото. След това ги закара до хотел на левия бряг на няколко пресечки от Художествената академия, остави ги и ги целуна за довиждане. Грета остана съкрушена, че Ханс си тръгна толкова бързо, след като ги бе посрещнал с отворени обятия. Айнар явно бе още по-разочарован, защото попита:

– Нима Ханс не ни иска тук?

Грета се питаше същото, но напомни на Айнар колко зает е Ханс. В действителност бе доловила сериозна неохота в Ханс 9 в стойката му – изправена и непоклатима като пилоните на гарата.

– Прекалено провинциален вид ли имаме? – продължи Айнар.

А Грета, която погледна към съпруга си и видя кафявите като калта в блатото очи, треперещите пръсти и Едвард IV в ръцете му, отвърна:

– Издъхнал ето там в нишата – посочи тя.

Грета не обърна особено внимание на този исторически факт. Стори ѝ се твърде потискащ, за да го сподели с Айнар. Живяха в хотела няколко месеца, докато си намерят апартамент. Само след няколко дни апартаментът започна да ѝ дотяга с подутите от влагата тапети и петното ръжда в мивката. Но Айнар настояваше той да плаща нощувките, тъй че и дума не можеше да става да отседнат в по-хубав хотел като "Ран" или "Едуард VII".

– Няма нужда да се мъчим – бе заявила Грета, когато предложи да се преместят на по-луксозно място с приятна гледка и прилично обслужване.

– Наистина ли се мъчиш? – попита Айнар и Грета повече не повдигна въпроса. Усещаше напрежението, което възникваше между тях, когато пътуваха.

В ъгъла имаше малка печка, на която приготвяше кафе. Спяха в нишата на провисналото по средата легло, което ги караше да се сгушват до стената, през която се чуваха всички шумове от съседната стая. Айнар разпъна триножника си в стаята с нишата, а Грета се разположи в другата стая и изпитваше облекчение, щом пуснеше резето на вратата и останеше сама. Проблемът бе, че сама не можеше да рисува. Нуждаеше се от Лили.

ЖИВЕЕХА В ПАРИЖ от около месец, когато Грета рече:

– Да отпразнуваме пристигането си заедно с Лили.

В очите на съпруга ѝ проблесна ужас. Лили все още не се бе появявала в Париж. Та нали това бе една от причините да напуснат Копенхаген. След посещението при доктор Хекслер той им бе изпратил писмо, в което заплашваше, че ще ги издаде на здравните органи. "Съпругът ви може да се превърне в заплаха за обществото." Грета си представяше как доктор Хекслер диктува писмото на червенокосата сестра по фунията с маркуча в кабинета си. Шокът от писмото – това, че някой друг освен нея се опитва да определя бъдещето на Лили – я разстрои толкова силно, че не мислеше трезво, когато Айнар се прибра от гостуване при Анна. Преди да се усети какво прави, Грета хвърли писмото в печката и заяви: