Дейвид Еберсхоф - Момичето от Дания

По-късно вечерта, след валсовете, печеното говеждо и ягодите, поднесени в шампанско от Орегон, Грета и Теди се измъкнаха незабелязано от сградата на клуба и тръгнаха към тенис кортовете. Нощта бе ясна и студена, а Грета трябваше да повдигне полите на роклята си, за да не я намокри в росата, събрала се покрай линиите. Осъзнаваше, че е малко пияна, защото по-рано бе казала неуместна шега за ягодите и родителите на Теди. Извини му се веднага, но от начина, по който той сгъна салфетката си на масата, Грета разбра, че малко се е засегнал.

Предложи му да се разходят до кортовете като един вид извинение, задето му бе стоварила на главата целия си странен живот в Пасадена. Но нямаше план, не бе мислила за предложението, което щеше да му направи. Стигнаха до шатрата при най-далечния корт, където имаше хладилник с напитки и зелено плетено канапе. На дивана, който миришеше на сухо, проядено от червеи дърво, започнаха да се целуват.

Грета си помисли колко различна е целувката на Теди от тази на Айнар. На "Принцеса Дагмар" заставаше пред огледалото на каютата и целуваше отражението си. Гладката студена повърхност ѝ бе напомнила за целувката с Айнар и оттогава имаше чувството, че на стълбите в Академията бе целунала себе си. Но Теди изобщо не се целуваше така. Устните му бяха напукани и твърди, а мустаците му дращеха устата ѝ. Вратът му, притиснат в шията ѝ, бе здрав и силен.

Тъй като балът нямаше да трае вечно, Грета реши да не губи време. Знаеше какво трябва да направи, но ѝ трябваха няколко минути да се подготви. Протегна ръка към... Трудно ѝ бе дори да си го помисли, а да не говорим да го изпълни! Но искаше да го направи, поне така си мислеше, а и бе сигурна, че Теди иска точно това, както се беше притиснал в нея и потреперваше. Грета преброи до три, затаи дъх и посегна към ципа на панталона му

– Не, не – спря я той и я хвана за китката.

На Грета и през ум не ѝ бе минало, че може да откаже. Луна- та светеше достатъчно силно, че ако вдигнеше очи към лицето му, щеше да види загрижено за приличното изражение, което да я засрами. Спомни си за последния път, когато мъж ѝ бе отказал: сега от Айнар я деляха цял континент и един океан, да не говорим за войната.

Грета Уод и Теди Крос седяха на плетеното канапе край най-външния корт на Ловния клуб, с китката ѝ все още в грубата му длан.

Тя отново се зачуди какво да направи и сякаш обзета от не-познат досега порив, тикна лице в скута на Теди. Започна да прилага всички номера, за които бе чела в романите, купени от съмнителния район около гарата в Копенхаген и от бъбривите разюздани литовски прислужници в дома на майка ѝ. Теди отново се опита да възрази, но всяко следващо "не" звучеше все по-неубедително. Накрая той пусна ръката ѝ.

Когато приключиха, роклята ѝ бе смачкана и набрана чак до гърдите ѝ. Неговият фрак, неясно как, се бе скъсал. А Грета, която досега не бе стигала толкова далеч, лежеше под слабото високо тяло на Теди, чието сърце туптеше бързо до гърдите ѝ, и усещаше горчивия, солен мирис на влагата между краката си. Грета вече знаеше какво ще последва и прегърна примирено Теди с мисълта, че всичко ще бъде наред, че няма нищо против, само и само той да я отведе оттук.

ОЖЕНИХА СЕ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИЯ ден от февруари в градината на имението на булевард "Ориндж гроув". Японските прислужници посипаха поляната с цветчета от камелии, а Теди бе облечен с нов фрак. Венчавката се проведе в тесен кръг, присъстваха само братовчедите от Сан Марино, Ханкок Парк и Нюпорт Бийч. Съседката им, вечно дъвчеща дъвка богата наследница от Чикаго, също дойде, защото, както бе казала през зъби госпожа Уод, и тя бе преживяла същото с дъщеря си. Родителите на Теди също бяха поканени, но никой не очакваше да дойдат; планинският път от Бейкърсфийлд често бе непроходим през февруари.

Веднага след сватбата и краткия меден месец в луксозен апар- тамент в хотел "Коронадо" в Сан Диего, където Грета плачеше всеки ден – не заради това, че е омъжена за Теди Крос, а тъй като сега бе още по-далеч от любимата си Дания и живота, който искаше, – родителите ѝ ги изпратиха да живеят в Бейкърсфийлд. Господин Уод им купи малка къща в испански стил. Покрив от червени керемиди, севилски решетки на прозорците и малък гараж, обгърнат от пълзящи бугенвилеи. Госпожа Уод прати Акико да живее с тях. Парапетите в къщата в Бейкърсфийлд бяха от ковано желязо, а между стаите имаше сводести арки. Имаха басейн с формата на бъбрек и просторна дневна с множество етажерки. Къщата бе построена сред дъбрава о фурми и вътре бе винаги сенчесто и прохладно.