Дейвид Еберсхоф - Момичето от Дания

Съвсем очаквано, майката на Грета не допусна Теди да стъпи в дома ѝ. Това не спря Грета да го развежда из Пасадена на гости в сенчестите градини на Хенриета, Маргарет и Доти Ан. Момичетата, изглежда, нямаха нищо против Теди, което според Грета означаваше, че просто им е безинтересен. Оказа се, че керамичните му произведения са толкова търсени, че макар да пристигаше на различни партита с глина под ноктите, това му придаваше известен чар и достойнство. Майката на Грета, Която обичаше да казва, че предпочита много повече калифорнийската terra infirma пред "прастарата Европа", потупваше Теди по ръката, щом се срещнеха на публично място – жест, който вбесяваше Грета. Майка ѝ знаеше много добре, че ако покаже публично неодобрението си към Теди Крос, историята веднага ще се появи в светската хроника.

– Гледат на теб с пренебрежение – каза Грета на Теди на едно парти.

– Само някои от тях – отвърна той, явно доволен да седи с Грета на плетено канапе край басейн, докато сухите ветрове от пустинята брулеха храстите, а веселбата се вихреше зад прозорците на имението. Колко е наивен, мислеше си Грета, готова за битка – срещу кого или какво и тя не знаеше, но беше готова.

Един ден пощата пристигна на купчинка, увита с канап, и Акико ѝ донесе писмо в син плик. Грета дълго се взира в тънкото писмо в дланта си. Не можеше да повярва, че Айнар ѝ е писал, и дълго гада какво ли иска да ѝ каже: Войната изглежда е към края си и преди Коледа отново ще сме заедно. Или: Пристигам в Калифорния със следващия кораб. А може би дори: Не мога да опиша колко много значат писмата ти за мен

Възможно е, каза си Грета, седнала с писмото в скута си. Сигурно бе размислил. Всичко бе възможно.

И тогава разпечата плика.

Писмото започваше със "Скъпа госпожице Уод" и вътре пи- шеше само "Като се имат предвид обстоятелствата, в световен и друг мащаб, вероятно повече никога няма да се видим, което може би е за добро".

Грета сгъна листа и го прибра в джоба си. "Защо Айнар мисли л така?", запита се тя, докато бършеше очи с ръба на мантията си. Защо не му е останала и капчица надежда? За съжаление, Грета нямаше представа какво би могла да направи по въпроса.

И тогава Акико се върна и ѝ каза:

– Господин Крос е на телефона.

А телефонът се намираше в коридора на втория етаж, където майка ѝ слухтеше, тъй че Грета покани Теди да ѝ бъде кавалер на дебютантския бал. Той се съгласи, при условие че Грета спре да се тревожи как ще го приеме майка ѝ.

– Ще я поканя на танц и тогава ще видиш – заяви той.

Но Грета само изсумтя, защото според нея Теди нямаше представа с какво се захваща. Когато затвори телефона, майка и каза само:

– Е, след като вече го покани, му помогни да си намери подходящ костюм.

Групата от дебютантки се състоеше от седем момичета. Кава- лерите на другите девойки бяха младежи, прибрали се за празниците от Принстън и Харвард или от военните бази в Тенеси и Сан Франциско. Едно болно от астма момиче покани Карлайл, тъй като нямаше да ѝ трябва партньор за танците. А Грета, на която за пръв път ѝ хрумна, че може би ще трябва да забрави за Айнар Вегенер, се подготвяше, като репетираше реверанси.

Бялата рокля с висока талия не ѝ прилягаше добре. Набираше се на раменете и беше малко къса, поради което краката ѝ се подаваха под ръба. Поне така си мислеше Грета, докато слизаше по стълбището във фоайето на Ловния клуб. Парапетът бе украсен с гирлянди от зеленина, ябълки и червени лилии. Официилно облечени гости стояха на групички, пиеха алкохолни коктейли и вежливо гледаха пристигането на дебютантките. В Помещението имаше четири коледни елхи, а в камините тъмни пламъци поглъщаха цепениците.

Едно от момичетата носеше уиски в сребърно шишенце с капачка от седеф, което си подаваха от ръка на ръка, докато се обличаха и закачаха листенца от поинсетия в косите си. От уискито всичко изглеждаше по-ярко, сякаш управителят на клуба бе усилил лампите докрай, а червените пламъци в камините приличаха на зверове, готови всеки момент да изскочат от огнището.

Щом стигна до най-долното стъпало, Грета направи дълбок реверанс и сведе поглед към персийския килим. Членовете на клуба я аплодираха, като се опитваха в същото време да придържат чашите си с пунш. След това влезе в залата, а там я чакаше Теди Крос. Облечен с фрак, изглеждаше по-висок от обикновено. Пригладената му назад коса лъщеше и той ѝ се стори някак си непознат: приличаше на датчанин с тъмноруса коса, бръчиците около очите и загорялата от слънцето кожа. Острата му адамова ябълка подскачаше от притеснение.