Дейвид Еберсхоф - Момичето от Дания

– Вече реших. Грета, не разбираш ли? Искам със съпруга ми да имаме деца.

Слънцето блестеше по купола на Кралския театър. Лили Елбе и Грета Уод, както бе започнала да се нарича отново, бяха сами в апартамента. Кучето им, Едвард IV, спеше пред гардероба със сковано от артрит тяло. Неотдавна Лили спомена, че може би е време да приспят стария Едвард, но Грета възрази бурно.

– Професор Болк си разбира от работата – каза Лили.

– Не му вярвам.

– Но аз му вярвам.

– Мъж не може да забременее. Това ти обещава професорът. Никога няма да се случи. Нито на теб, нито на някой друг. Подобно нещо е невъзможно!

От думите на Грета я заболя и очите ѝ се насълзиха.

– Никой не вярваше и че мъж може да се превърне в жена. Нали? Че кой би повярвал? Само ти и аз. Ние повярвахме и виж какво излезе. Получи се, защото бяхме убедени, че ще възможно. – Лили се разплака. Ядоса се на Грета най-много, защото не я подкрепи.

– Обмисли го внимателно, Лили. Помисли още малко.

– Вече обмислих всичко.

– Не. Не бързай. Помисли още.

Лили замълча и се обърна към прозореца. На долния етаж се чуха тежки стъпки и изстърга иглата на грамофон.

– Притеснявам се за теб – каза Грета.

Слънцето се местеше по пода, навън автомобил наду клаксон, а морякът крещеше на жена си. Лили изпита непознато досега усещане. Грета вече не можеше да ѝ казва какво да прави.

Картината бе готова и Грета я обърна, за да я покаже на Лили. През дантеления ръб на роклята се виждаха краката ѝ, а букетът от рози приличаше на нещо загадъчно, което разцъфва в скута ѝ. "Де да бях и наполовина толкова красива", помисли си Лили. И тогава реши да изпрати картината на Хенрик като сватбен подарък.

– Професор Болк ме очаква следващата седмица.

Отново започваше да изпитва болка и погледна часовника си. Нима бяха минали осем часа, откакто за последно пи хапче? Затършува из чантата си за емайлираната кутийка.

– Двамата с фрау Кребс вече са ми приготвили стая – каза тя и започна да отваря чекмеджетата из кухнята в търсене на кутийката. Уплаши се колко бързо се завърна болката; само преди миг не я болеше, а сега вече бе непоносима. Приличаше на завръщането на зъл дух.

– Виждала ли си кутията с хапчетата ми? – попита Лили. – Мисля, че я сложих в чантата. Или пък я оставих на перваза? Виждала ли си я, Грета? – От пронизващата болка дишането ѝ се учести. – Знаеш ли къде е? – След това добави тихо: – Искаш ли да дойдеш с мен в Дрезден? Да ми помагаш, докато се възстановявам. Професорът каза, че бе било добре да дойдеш, защото ще имам нужда от близък до себе си. Нали ще дойдеш, Грета? За последно?

– Аз бях дотук – каза Грета

– За какво говориш? – Болката се засилваше толкова бързо, че на Лили ѝ причерня пред очите. Тя седна и се преви. Щом намереше хапчетата, щеше изпита облекчение само след няколко минути. Но в момента имаше чувството, че нож прорязва корема ѝ. Замисли се за яйчниците – ще работят, бе обещал професор Болк. Имаше чувството, че ги усеща в себе си, подути и пулсиращи, все още заздравяващи близо година след операцията! Къде се дянаха хапчетата и какво имаше предвид Грета: Аз бя дотук. Лили погледна към другия край на стаята, където Грета разкопчаваше мантията си и я окачваше до кухненската врата;!

– Съжалявам – рече тя. – Не мога.

– Не можеш да намериш хапчетата? – Лили преглътна сълзите си. – Провери в гардероба. Може там да съм ги оставила. – Изведнъж на Лили ѝ се строи, че ще припадне: горещината, изчезналите хапчета и пламтящата агония в корема ѝ, и Грета която обикаляше из апартамента и повтаряше "не мога", "няма‘.

Тогава Грета бръкна дълбоко в най-долното чекмедже на гар- дероба от ясен, извади малката емайлирана кутийка, подаде я на Лили и каза с разтреперан от сълзи глас:

– Съжалявам, но не мога да дойда с теб. Не искам да ходя. Грета сви рамене, но движението прерасна в треперене. – Ще трябва да отидеш в Дрезден сама.

– ЩОМ ГРЕТА НЕ ИСКА, аз ще дойда с теб – каза Карлайл.

Той бе дошъл в Копенхаген за лятото и вечер след работа Лили понякога му гостуваше в хотел "Палас". Сядаха до отворения прозорец и гледаха как сенките пълзят по площада, млади мъже и жени с летни дрехи се срещаха на път за джаз клубовете.

– Грета винаги е правила каквото си поиска – казваше Кар- лайл.

А Лили възразяваше:

– Не е вярно. Променила се е.

Започнаха да се подготвят за пътуването. Купиха билети за ферибота до Гданск, а един ден в обедната почивка Лили си взе два нови халата от сектора за женско облекло във "Фонесбек". Каза на управителката, която скръсти ръце още щом Лили заговори, че заминава след една седмица.