Арчибалд Кронин - Пътят на доктор Шенън

Вдигнах ръка пред очите си, да ги закрия сякаш от прекалено силна светлина. Да започна отначало, далече от ограниченията в тази скована от тесногръдие страна, в Лозана, прекрасното швейцарско градче, край блещукащите води на Леманското езеро. Но не… не… Аз нямах вече вяра в себе си… не смеех да започна отново.

— Не мога — промълвих аз. — Не съм годен за това.

Тя сви устни. Под студеното официално изражение почувствах изблика на решителност. Тя си пое бързо дъх.

— Длъжен си, Робърт. Касае се за бъдещето ти. Не може да се признаеш за победен.

Аз мълчах, втренчил в пода незрящи очи.

— Победен съм — отвърнах глухо. — Дадох вече дума. Хората ще дойдат тази вечер. Лесно е да се бори човек с врагове. Но с приятели… с добротата им… със собственото си обещание… не мога да споря… не мога вече да се боря.

— Аз ще ти помогна.

Изненадан, вдигнах бавно поглед.

— Ти ли?… Та ти ще бъдеш далеко.

Тя бе пребледняла, устните й затрепериха така силно, че за миг не можа да ми отговори нищо. Само гледаше стиснатите си ръце.

— Аз няма да замина.

— А Малкълм? — извиках аз.

— „Алгоа“ отплува тази сутрин в шест часа. Малкълм замина.

Настъпи гробна тишина. Смаян, неспособен да повярвам, чувствах, че се вцепенявам. Преди да заговоря, тя продължи с глас, задушаван от невероятно усилие:

— Докато бях болна, Робърт… както и след това, разбрах неща, които не съзирах дотогава. — Тя едва не заплака, но се насили да продължи. — Винаги съм признавала дълга към родителите си, към хората, с които имах намерение да работя. Но не съзнавах дълга си към теб… А тъй като те обичам повече от всичко друго на света, този дълг е по-голям от дълга ми към всички други. Ако беше успял, ако не беше сразен, може би не бих разбрала, че е така… но сега… разбирам.

Тя замълча, като дишаше с мъка и ме гледаше напрегнато и развълнувано, угнетена сякаш от изгаряща необходимост да сподели с мен трудните, още неоформени мисли, които я бяха обзели напоследък. Вълнението надделя и сълзите започнаха да се стичат по бузите й. Тя заговори бързо:

— През цялото време, докато лежах в полузабрава, се питах защо отказах да се омъжа за теб… Аз те обичах… Разболях се именно поради тази любов, като не обръщах внимание какво върша в болничните стаи… Но зад любовта ми имаше гордост, страх, предубеждение против твоята религия, която всъщност никак не познавах. Бог е наредил ти да се родиш католик, а аз протестантка. Нима поради това той обича единия и ненавижда другия… желае единият да живее в мрака на лъжата, а другият в светлината на истината? Ако е така, християнството е безсмислено. О, Робърт, ти се отнасяше към моята вяра с повече търпимост, отколкото аз към твоята. И така ужасно се срамувах от себе си, щото си казах, че ако оздравея, ще дойда да ти искам прошка.

Тя плачеше вече неудържимо и докато седях пребледнял и вцепенен, неспособен да мръдна вдървените си устни, промълви:

— Робърт, скъпи Робърт, ти трябва да ме смяташ за най-нетърпим… най-непоследователен човек. Но събитията са понякога по-силни от нас. О, скъпи, аз напуснах Блерхил, напуснах родителите си, напуснах завинаги всичко. И ако още желаеш, готова съм да се омъжа за теб, когато и където искаш… Ще отидем в Лозана: ще работим заедно… ще бъдем добри и внимателни един към друг.

В следния миг тя беше в обятията ми, притиснала сърце до моето, задушавана от ридания. Устните ми се движеха безмълвно. Сърцето ми, преизпълнено от безгранична радост, щеше сякаш да се пръсне.

Далеко някъде, като от друг свят, се чу ново отваряне на входната врата, чуха се стъпките на Мак Келър и доктор Галбрейт, предпазливия шепот на старицата, която ги посрещаше в хола.

Това нямаше значение сега. Аз не бях вече сам, мракът се бе превърнал в дневна светлина, животът започваше отново. Ние щяхме да си пробиваме заедно път в неизвестността. Да, в тайнствения плам на този миг всичко беше пак възможно, не можеше да има дори помисъл за неуспех и щастието изглеждаше вечно.

Става дума за „Битие“ от Библията.

Лоуландс — Южна Шотландия. — Бел.пр.

Акър = 406 кв.м. — Бел.пр.

Младежко християнско дружество. — Бел.пр.

Ковенантисти — презвитерианци. — Бел.пр.

Ананий — библейски лъжепророк. — Бел.пр.

Лютива индийска подправка от плодове, чеснов лук, оцет и др. — Б.пр.

Индийско ястие, приготвено от лук, ориз, счукани зърна от бобови растения и яйца. — Бел.пр.