Дейвид Мичъл - Облакът атлас

Трябваше да убия още два часа. Пих студена бира в едно кафене и още една, и още една, и изпуших цял пакет превъзходни френски цигари. Парите на Йенш не са неизчерпаем запас, но, Бог ми е свидетел, имах такова чувство. После намерих една затънтена църква (стоях настрана от туристическите забележителности, за да не се сблъскам с някой сърдит книгопродавец) със свещи, сенки, печални мъченици, тамян. Не бях влизал в църква от онази сутрин, когато татенцето ме изпъди. Вратата към улицата постоянно се хлопаше. Жилави старици влизаха, палеха свещи, излизаха. Катинарът на кутията за дарения беше от най-добрите. Хора коленичеха за молитва, някои мърдаха устни. Завиждам им, наистина. Завиждам и на Бога, посветен в техните тайни. Вярата, най-широко достъпният клуб на Земята, има най-лукавия портиер. Всеки път щом вляза през широко отворената му врата, се намирам отново на улицата. Колкото и да се стараех да мисля богоугодни мисли, все си представях как прокарвам пръсти по тялото на Йокаста. Дори светците и мъчениците от витражите ми се струваха леко възбуждащи. Такива мисли едва ли ме доближават до Небето. Накрая ме пропъди един мотет на Бах — хористите не бяха непоносимо лоши, но за органиста единствената надежда за спасение беше куршум в главата. Дори му го казах — тактичност и сдържаност са добри и подходящи качества за светски разговор, но става ли дума за музика, човек не бива да увърта.

В чиста и спретната градска градина на име Миневатер Парк влюбени двойки се разхождаха хванати за ръце сред върби, банксии и компаньонки. Мършав сляп цигулар свиреше за дребни монети. Виж, той можеше да свири. Поисках „Добър вечер, Париж!“ и човекът я изсвири с такъв размах, че аз пъхнах в ръката му шумоляща банкнота от пет франка. Той свали тъмните си очила, опипа водния знак, извика името на любимия си светец, събра дребните си монети и се втурна с лудешки смях през цветните лехи. Който е казал, че щастие с пари не се купува, явно ги е имал в изобилие.

Седнах на желязна пейка. В един часа зазвъняха камбани — наблизо, надалеч, едни през други. От адвокатските и търговските кантори наизлязоха чиновници да хапнат сандвичи в парка и да се насладят на зеления бриз. Чудех се дали да не закъснея за Хендрик, когато познай кой влезе в парка с валсова стъпка, без компаньонка, в компанията на някакъв франт с вид на насекомо пръчица, два пъти по-възрастен от нея и с вулгарна венчална халка на пръста, а тя дръзка като валдхорна. Позна от първия път. Ева. Скрих се зад вестник, който един чиновник беше оставил на пейката. Нямаше физически контакт между нея и събеседника й, но двамата минаха точно покрай мен с непринудена интимност, каквато тя никога, никога не показва в Зеделгем. Направих си очевидния извод.

Ева залагаше чиповете си на съмнителна карта. Мъжът крещеше, за да го чуят околните непознати и да се смаят.

— Човек е господар на времето, Ева, когато той и връстниците му, без да се замислят, приемат едни и същи неща за даденост. Съответно когато времената се променят, а човекът — не, с него е свършено. Позволи ми да добавя, че по същата причина рухват империи.

Този философстващ празноглавец ме стъписа. Момиче с външния вид на Е. би могло да си намери по-добра партия, нали? Стъписа ме и поведението на Е. Посред бял ден в собствения й град! Нима иска да се опозори? Дали не е от онези свободомислещи суфражетки а ла Росети? Проследих двойката от безопасно разстояние до градска къща на богаташка улица. Мъжът бързо и подозрително огледа улицата, преди да пъхне ключа в ключалката. Аз се шмугнах в един двор. Представи си как Фробишър ликуващо потрива ръце!

В петък следобед Ева се прибра късно, както обикновено. Във вестибюла между стаята й и вратата към конюшнята има дъбов трон. Настаних се в него. За нещастие се заплеснах по цветните нишки в старинното стъкло и не забелязах появата на Е. с камшик за езда в ръка, съвсем неподозираща, че я причакват.

— Това засада ли е? Ако искате да обсъдите с мен личен проблем, бихте могли да ме предупредите!

Свари ме неподготвен, което ме накара да произнеса мисълта си на глас. Ева чу думата.

— Доносничка, така ли ме наричате? Une moucharde? 11 11 Шпионка, доносничка (фр.). — Бел.прев. Това не е любезно, господин Фробишър. Ако кажете, че съм доносничка, ще навредите на репутацията ми. А ако навредите на репутацията ми, тогава ще се наложи аз да съсипя вашата!

Със закъснение открих огън. Да, точно за репутацията й трябва да я предупредя. След като даже гостуващ чужденец в Брюж я е засякъл в учебно време в Минерватер Парк в компанията на някакъв развратен жабок, само въпрос на време е всички клюкарки в града да прекръстят семейство Кромелинк-Еърс на Кал!