Дейвид Мичъл - Облакът атлас

— Когато се върнахме от Гьотеборг, намерих този звяр под една разхалтавена дъска на пода в голямата спалня заедно с патроните за него — обясни Еърс. — Пруският капитан или го е забравил в бързината, или е загинал. Може да го е скрил там като предпазна мярка срещу метежници и неканени гости. И аз го държа до леглото си по същата причина.

Попитах дали мога да го подържа, защото дотогава се бях докосвал само до ловни пушки.

— Разбира се — отговори той и ми го подаде.

Всеки косъм по тялото ми настръхна. Този благонадежден железен приятел е убивал поне веднъж, бих заложил наследството си, ако още имах такова.

— Така че, както виждате — каза Еърс през дрезгав смях, — може да съм стар, сляп и сакат, но още имам зъби и мога да хапя. Слепец с пистолет и почти нищо за губене. Представете си какви поразии мога да направя!

Трудно ми е да преценя дали само ми се стори, че долавям заплаха в гласа му.

Отлични новини от Иенш, но не му съобщавай, че съм го казал. Ще ти изпратя въпросните три тома при следващото си ходене в Брюж — началникът на пощата в Неербеке има склонност към излишно любопитство и му нямам доверие. Вземи обичайните предпазни мерки. Изпрати печалбата ми до Първа белгийска банка, централен офис, Брюж — Донт щракна с пръсти и накара управителя да ми открие сметка. Не се съмнявам, че съм единственият Робърт Фробишър сред клиентите им.

Най-добрата новина: пак започнах да композирам свои неща.

Искрено твой,

Р.Ф.

Зеделгем

16.VII.1931 г.

Сиксмит,

Лятото прие сантиментален обрат: жената на Еърс и аз сме любовници. Не изпадай в паника! Само в плътския смисъл. Една нощ миналата седмица тя дойде в стаята ми, заключи вратата след себе си и без да сме разменили и дума, се съблече. Не искам да се хваля, но посещението й не ме свари неподготвен. Всъщност заради нея бях оставил вратата открехната. Наистина, Сиксмит, трябва да опиташ да правиш любов в пълно мълчание. Всичките крясъци се превръщат в блаженство, стига само да затвориш уста.

Щом отключиш тялото на една жена, сандъчето й с тайни също се отваря (трябва да се пробваш някой път, с жените, имам предвид). Дали има нещо общо с това, че винаги губят на карти? След акта аз предпочитам просто да лежа неподвижно, но Иокаста говореше неудържимо, сякаш искаше да зарови голямата ни черна тайна под по-малки сиви тайнички. Научих, че Еърс е пипнал сифилиса си в бордей в Копенхаген през 1915 г. по време на продължителна раздяла с жена си и оттогава не я е задоволявал, както и това, че след раждането на Ева лекарят е съобщил на Иокаста, че не може да има повече деца. Тя е много избирателна по отношение на случайните си връзки, но не се чувства длъжна да се извинява за правото си на такива. Увери ме, че още обича Еърс. Аз недоверчиво изсумтях. Това, че любовта върви ръка за ръка с верността, отсече тя, е мит, измислен от мъжете и породен от тяхната несигурност.

Заговори и за Ева. Разтревожена е, че толкова се е старала да изгради у дъщеря си чувство за приличие, а така и не се е сприятелила с нея и вече като че ли е изпуснала момента. Проспах разказа за тези тривиални трагедии, но за в бъдеще трябва да внимавам повече с датчаните и особено с датските бордеи.

Й. поиска да повторим, сякаш за да скрепи връзката си с мен. Не възразих. Тя има тяло на ездачка, по-гъвкаво, отколкото се среща обикновено при зрелите жени, и по-технично от това на много десетшилингови кобили, които съм яздил. Подозирам, че върволицата от млади жребци, които е канила в яслите си, е доста дълга. И наистина, докато се унасях в сън след последния път, тя каза:

— Веднъж Дебюси дойде за седмица в Зеделгем, преди войната. Ако не греша, спа в същото това легло.

Долових тънка нотка в гласа й, която ми подсказа, че е била с него. Не е невъзможно. С всяка фуста — това съм чувал за Клод, пък и е французин.

На сутринта, когато Люсил почука, за да ми донесе вода да се избръсна, бях сам. На закуска със задоволство забелязах, че поведението на Й. е невъзмутимо като моето. Дори се държа леко язвително към мен, когато накапах със сладко салфетката под приборите си, с което накара В.Е. да й направи забележка:

— Не бъди толкова дребнава, Йокаста! Няма да ти се наложи да търкаш петното с хубавите си ръце.

Изневярата е сложен за изпълнение дует, Сиксмит — както при бриджа, избягвай по-слаби от теб партньори, иначе здраво ще загазиш.

Чувство за вина? Никакво. Тържество от завоеванието? Не особено, не. Само че още съм ядосан на Еърс. Онази вечер Донт дойдоха на вечеря и госпожа Д. помоли за някаква музика за храносмилане, затова аз изсвирих на пианото „Ангела на Монс“, онази пиеса, която написах по време на почивката с теб на островите Сили преди две лета, но не признах авторството си, а казах, че композиторът е „един приятел“. В момента я преработвам. Тя е по-хубава, по-изгладена и изтънчена от онези сладникави като шербет имитации на Шуберт, които В.Е. е бълвал на двайсетгодишна възраст. Й. и семейство Донт толкова я харесаха, че настояха за бис. Бях стигнал едва до шестия такт, когато В.Е. упражни неизвестно ми досега право на вето: