Дейвид Мичъл - Облакът атлас

Тази росна сутрин с Хендрик потеглихме по същите пътища, по които дойдох с колело от Брюж преди половин лято. Бях облякъл едно елегантно сако на Еърс — сега, когато малкото ми дрехи, спасени от ноктите на „Импириъл“, започват да се износват, голяма част от неговия гардероб постепенно се прехвърля в моя. Вързахме енфийлда за задната броня, за да спазя обещанието си и да върна въпросното колело на добрия полицай. Загърнах нашата пергаментова плячка в нотни листа, без които, както всички в Зеделгем знаят, не ходя никъде, и я скрих от случайни погледи в неугледна торба, която задигнах. Хендрик беше свалил гюрука на колата, така че имаше твърде много вятър, за да разговаряме. Неразговорлив тип, както приляга на положението му. Странно ми е да го призная, но откакто започнах да обслужвам госпожа Кромелинк, изпитвам по-голяма неувереност пред слугата на съпруга й, отколкото пред самия й съпруг (Иокаста продължава да ме удостоява с посещение веднъж на три-четири нощи, но никога, когато Ева си е у дома, което е мн. мъдро, а и човек не бива да излапва подарените му шоколадови бонбони наведнъж). Неудобството ми е породено от възможността Хендрик да знае. О, ние на втория етаж обичаме да се поздравяваме за своята предпазливост, но за онези, които сменят чаршафите, няма тайни. Не се тревожа особено. Аз не досаждам на прислугата с неразумни искания, а и Хендрик е достатъчно трезвомислещ, за да заложи на взискателна господарка, която има много години пред себе си, а не на господар инвалид с перспективи като тези на Еърс. Всъщност Хендрик е особняк. Трудно можеш да отгатнеш предпочитанията му. От него би излязло отлично крупие.

Той ме остави пред кметството, отвърза енфийлда и ме остави да тичам по задачи, като ме помоли да занеса много поздрави от него на една болна сестра на баба му. Подкарах колелото си през тълпите от туристи, ученици и граждани и само няколко пъти обърках пътя. В полицейския участък музикалният инспектор здравата се засуети около мен и изпрати да донесат кафе и кифлички. Радваше се, че работата ми при Еърс е потръгнала така добре. Докато успея да се измъкна, стана десет часът и дойде време за срещата ми. Не бързах. В рамките на добрия тон е да караш търговците да чакат.

Йенш стоеше подпрян на бара в „Льо Роял“ и ме поздрави с думите:

— Ха, честна дума, по желание на публиката Невидимият човек се завръща!

Кълна се, Сиксмит, всеки път, когато го видя, този стар, обрасъл с брадавици лихвар ми изглежда все по-отблъскващ. Дали не държи скрит на тавана свой магически портрет, който се разхубавява с всяка година? Недоумявам защо толкова се зарадва да ме види. Огледах помещението за тайно уведомени кредитори, един втренчен поглед — и щях да изхвърча като стрела. Иенш отгатна мислите ми.

— Колко си подозрителен, а, Роберто? Едва ли ще тръгна да създавам грижи на една непослушна гъска, която снася такива великолепни яйца, нали? Хайде — той махна към бара, — какво ще пиеш?

Отговорих, че да деля едно помещение с него, пък било то и толкова голямо, е достатъчно опияняващо, затова бих предпочел направо да се залавяме за работа. Той се подсмихна, потупа ме по рамото и ме заведе на втория етаж в стаята, която беше наел за нашата сделка. Никой не тръгна след нас, но това не е гаранция за нищо. Вече ми се искаше да бяхме уредили среща на по-публично място, където биячите на Там Брюър да не могат да нахлузят чувал на главата ми, да ме хвърлят в някой багажник и да ме откарат обратно в Лондон. Извадих книгите от торбата, а Йенш измъкна пенснето си от джоба на сакото. Разгледа ги на едно бюро до прозореца. Опита се да свали цената, като каза, че състоянието им е по-скоро „прилично“, отколкото „добро“. Аз спокойно ги увих, прибрах ги в торбата си и накарах стиснатия евреин да ме гони по коридора, докато не признае, че състоянието на книгите е наистина „добро“. Оставих го да ме заведе обратно в стаята, където бавно преброихме банкнотите и аз получих цялата договорена сума. Свършихме работата, въздъхна той, каза, че съм го разорил, усмихна се с онази усмивка и сложи косматата си лапа на коляното ми. Казах, че съм дошъл да продавам книги. Той попита защо работата трябва да пречи на удоволствието. Със сигурност малко джобни пари ще бъдат от полза на един млад франт в чужбина.

Час по-късно оставих Йенш заспал и портфейла му изтънял. Отидох право в банката от отсрещната страна на площада и бях приет от секретаря на управителя. Сладостна платежоспособност! Както обича да казва татенцето: „Пролятата ти пот е най-добрата ти награда!“ (не че изобщо някога е проливал пот на синекурната си длъжност на амвона). Следващата ми спирка беше градският музикален магазин, „Флагщад“, откъдето купих топ нотни листа, за да го сложа на мястото на липсващите обемисти книги в торбата ми, в случай че някой забележи разликата. Когато излязох, на витрината на един обущар видях чифт жълто-кафяви гети. Влязох, купих ги. В магазин за тютюневи изделия видях табакера от шагренова кожа. Купих я.