Дейвид Мичъл - Облакът атлас

Вчера станах на разсъмване, цял ден я преписвах на белова. Започна да ми се струва недотам кратка. Дясната ми ръка се откачи от писане и щом затворех клепачи, виждах нотни петолиния, но до вечеря свърших. За да го отпразнуваме, четиримата изпихме пет бутилки вино. За десерт отворихме най-хубавия мускат отонел.

Сега съм златното момче на Зеделгем. От мн. дълго време не съм бил ничие златно момче и това ми допада. Йокаста предложи да се преместя от стаята за гости в по-голяма празна спалня на втория етаж и да я обзаведа с каквото си харесам от другите стаи в Зеделгем. Еърс одобри преместването ми, затова казах, че ще го направя. За мое удоволствие нейно височество Надутата госпожица загуби хладнокръвието си и изхленчи:

— О, защо направо не го впишете и в завещанието, мамо? Защо не му дадете половината имение?

И стана от масата, без да помоли за извинение. Еърс измърмори на висок глас, така че тя да го чуе:

— Първата добра идея, която ражда главата на това момиче за седемнайсет години! Фробишър поне заработва проклетата си издръжка!

Домакините ми не искаха и да чуят моите извинения, казаха, че Ева трябва да се извини на мен и да се отърси от докоперниковите си представи, че Вселената се върти около нея. Музика за ушите ми. Освен това: Ева заедно с двайсет свои съученици много скоро ще замине за два месеца в Швейцария да учи в партньорско училище. Още музика! Сякаш ми падна развален зъб. Новата ми стая е достатъчно голяма за бадминтон по двойки, има легло с балдахин, чиито завеси трябваше да изтупам от ланските молци, вековна кожена тапицерия от Кордоба, която се лющи от стените като люспи на дракон, но и в това има някакъв чар; тъмносиня гадателска топка, голям шкаф с орехови врати, шест кресла тронове и писалище от платан, на което пиша това писмо. През орловите нокти отвън се процежда обилна дантелена светлина. На юг се открива гледка към посивелите подстригани храсти. На запад се шири ливадата с пасящи крави, а църковната камбанария стърчи над гората отзад. Камбаните й са моят личен часовник (всъщност Зеделгем може да се похвали с изобилие от антични часовници, от които едни звънят по-рано, други по-късно, като в миниатюрен Брюж). Общо взето, една-две класи над нашите стаи на „Уайманс Лейн“, една-две класи под „Савой“ или „Импириъл“, но просторно и сигурно. Освен ако не направя нещо нередно или недискретно.

Което ме връща към мадам Йокаста Кромелинк. Проклет да съм, Сиксмит, ако жената не започва полека да флиртува с мен. Двусмислието на думите, очите и леките й докосвания — прекалено отработено поведение, за да бъде случайно. Да видим ти какво ще кажеш. Вчера следобед седях в стаята си и изучавах малко известно ранно произведение на Балакирев, когато на вратата почука госпожа Кромелинк. Беше със сакото си за езда и с прибрана нагоре коса, която откриваше доста изкусителна шия.

— Съпругът ми иска да ви направи подарък — каза тя и влезе навътре, след като аз отстъпих. — Ето. По повод завършването на „Птица на смъртта“. Знаете ли, Робърт — езикът й винаги се задържа на „т“ от „Робърт“, — Вивиан е толкова щастлив, че отново работи. От години не е бил така жизнерадостен. Това е просто подарък за спомен. Облечете го — и ми подаде превъзходна жилетка, копринено изящество в отомански стил с твърде забележителни орнаменти, за да бъде някога в крак или не в крак с модата. — Купих я по време на медения ни месец в Кайро, когато Вивиан беше на вашата възраст. Той няма да я носи повече.

Казах, че съм поласкан, но възразих, че не бих могъл да приема дреха с такава сантиментална стойност.

— Точно затова искаме да я носите. Нашите спомени са втъкани в нея. Облечете я.

Направих каквото ми нареди и тя я погали под претекст (?), че маха някаква прашинка.

— Елате пред огледалото!

Подчиних се. Жената застана на сантиметри зад мен.

— Прекалено е хубава за храна на молците, не сте ли съгласен?

Да, съгласен бях. Усмивката й беше като двойно острие. Ако бяхме в някой задъхан роман на Емили, ръцете на съблазнителката щяха да се обвият около туловището на невинния, но Йокаста действа по-благоразумно.

— Имате съвсем същото телосложение като Еърс на вашите години. Странно, нали?

Да, отново се съгласих аз. Тя освободи с нокти кичур от косата ми, който се беше закачил за жилетката.

Нито я отблъснах, нито я окуражих. С тези неща не бива да се бърза. Без да каже дума повече, госпожа Кромелинк излезе.

На обяд Хендрик обяви, че къщата на доктор Егре в Неербеке е била ограбена. За щастие няма пострадали, но полицията е издала предупреждение да се внимава за цигани и бандити. Нощем къщите трябва да се заключват. Йокаста потрепери и каза колко се радва, че аз съм в Зеделгем, защото мога да я защитя. Признах, че съм се справял добре като боксьор в Итън, но изразих съмнение, че мога да отблъсна цяла шайка бандити. Сигурно бих могъл да държа кърпата на Хендрик, докато той им хвърля здрав тупаник. Еърс не каза нищо, но същата вечер извади изпод салфетката си един люгер. Йокаста му се скара, че размахва пистолета си на масата, но той не й обърна внимание.