Дейвид Мичъл - Облакът атлас

— Така е по-добре, по-добре! — изръмжа Нептун, след което закрещя: — Вържете очите на двамата и отведете младия Риф в съдебната ми зала!

Тази „съдебна зала“ беше бъчва със солена вода, в която потопиха Рафаел с главата надолу, докато мъжете брояха до двайсет, а после Нептун изкомандва на „придворните“ си да „уловят новия ми гражданин“! Свалиха превръзката от очите му и момчето се облегна на фалшборда, за да се съвземе от тормоза.

Бентнейл не се подчини така покорно, а закрещя:

— Развържете ми ръцете, синове на к…!

Цар Нептун се ококори ужасен.

— Тая мръсна уста трябва да кисне в океанска вода до четирийсет, момчета, ако не ме лъжат очите!

След като преброиха до четирийсет, извадиха африканера, който завика:

— Ще ви избия всички до един, свине, кълна се, аз ще…

За смях на всички го потопиха за още четирийсет секунди.

Когато Нептун обяви, че е изтърпял наказанието си, нещастникът можеше само немощно да се дави и да храчи. Тогава г-н Бурхаве прекъсна забавата и новите синове на Нептун изчистиха лицата си с кълчища и калъп тоалетен сапун.

На вечеря Финбар още се подсмихваше. Жестокостта никога не ме е развеселявала.

Сряда, 12 декември

Леки вълни, ни един полъх на вятъра, температурата се задържа около 32°. Моряците са изпрали хамаците си и са ги окачили да съхнат. Главоболията ми започват все по-рано през деня и Хенри отново увеличи дозата на противопаразитното ми лекарство. Моля се запасите му да не се изчерпят преди пристигането ни на Хаваите, защото ако не потисна болката, черепът ми ще се пръсне. Освен това докторът ми се занимава с многото случаи на червен вятър и лятна диария на „Пророчицата“.

Днешната неспокойна следобедна сиеста беше прекъсната от викове и аз излязох на палубата, където видях как уловиха млада акула и я изтеглиха на борда. Тя доста време се мята в собствените си блестящи рубиненочервени сокове, преди Гърнзи да я обяви за истински и окончателно мъртва. В устата и очите акулата ми заприлича на майката на Тилда. Финбар наряза туловището й на палубата и не успя да съсипе докрай сочността на месото й в корабната кухня (като с дървената дребна риба треска). По-суеверните моряци се отказаха от това лакомство с аргумента, че акулите, както знаем, ядат хора, следователно да ядеш месо от акула е опосредстван канибализъм. Г-н Сайкс прекара ползотворно следобеда в правене на шкурка от кожата на голямата риба.

Петък, 20 декември

Възможно ли е хлебарките да пируват с мен, докато спя? Тази сутрин една ме събуди, като се покатери на лицето ми и се опита да хапне нещо от ноздрата ми. Честна дума, беше дълга петнайсет сантиметра! Бях обладан от жесток порив да убия гигантската буболечка, но в претъпканата ми полумрачна каюта тя имаше предимство. Оплаках се на Финбар, който ме посъветва да дам един долар за специално обучен „плъх срещу хлебарки“. После сигурно ще поиска да ми продаде „котка срещу плъхове“, за да се разправи с плъха срещу хлебарки, а след това ще ми трябва куче срещу котки и кой знае как ще свърши всичко?

Неделя, 22 декември

Жега, такава жега, разтапям се и се чеша, и се покривам с мехури. Тази сутрин се събудих сякаш от плач на паднали ангели. Лежах заслушан в ковчега си, докато миговете се превръщаха в минути, питах се каква ли нова дяволия ми крои моят червей и изведнъж отгоре долетя оглушителен вик:

— Ето го фонтана!

Погледнах през люка, но часът беше твърде ранен, за да се вижда ясно, затова въпреки слабостта си се насилих да изкача стълбата.

— Ето там, сър, там! — Рафаел ме хвана с една ръка през кръста, докато сочеше с другата.

Здраво се улових за перилото, защото краката вече не ме държат. Момчето продължаваше да сочи.

— Там! Не са ли истинско чудо, сър?

На оскъдната светлина различих водна струя само на трийсет стъпки вдясно от носа.

— Цели шест! — извика отгоре Аутуа.

Чух дишането на китовете, после усетих как върху ни се изсипа дъжд от пръски! Съгласих се с момчето, те са наистина чудна гледка. Един се надигна, спусна се и се скри под вълните. Опашният плавник на рибата ясно се очерта на фона на обагрения в розово изток.

— Жалко, че не сме китоловен кораб, викам аз — отбеляза Нюфи. — Само в оня едрия ще да има сто бъчви китова мас!

Покок отсече:

— Без мен! Аз съм плавал на китоловен, капитанът беше един, не си виждал по-свиреп звяр, след три години там „Пророчицата“ ми се струва като увеселителен кораб!

Прибрах се в своя ковчег, почивам си. Минаваме покрай голямо стадо гърбави китове. Викът „Ето го фонтана!“ се чува толкова често, че вече никой не си прави труда да гледа. Устните ми са напукани и олющени.