Дейвид Мичъл - Облакът атлас

— Колко коня теглят файтона ви? — тъстът ми има четири, но аз предпочитам да яздя един кон. Най-малката ме попита:

— Мравките страдат ли от главоболие? — ако кикотенето на съучениците й не я беше накарало да се разплаче, още щях да стоя и да размишлявам над този въпрос.

Посъветвах учениците да живеят според Библията и да слушат възрастните, след което се простих с тях. Г-жа Хоръкс ми каза, че някога закичвали заминаващите с гирлянда от плумерия, но старейшините на мисията обявили гирляндите за неморални.

— Ако днес разрешим гирляндите, утре ще дойде ред на танците… — тя потръпна.

Колко жалко.

До обяд моряците бяха натоварили стоките и „Пророчицата“, обърната срещу неблагоприятните ветрове, тръгна да излиза от залива. Ние с Хенри се оттеглихме в каюткомпанията, за да избегнем пръските и ругатните. Приятелят ми съчинява епос в байронови станси, озаглавен „Истинската история на Аутуа, последния мориори“ и току прекъсва писането ми в дневника, за да ме пита кое с кое се римува:

— „Реки от кръв“? „Позорна стръв“? „Смел като лъв?“

Спомням си за престъпленията, в които г-н Мелвил обвинява тихоокеанските мисионери в наскоро излязлата си творба „Тайпи“. Не може ли, също като при готвачите, лекарите, нотариусите, свещениците, капитаните и кралете, и сред евангелистите да има и добри, и лоши? Може би индианците от Дружествените острови и Чатъм щяха да са по-щастливи, ако бяха останали „неоткрити“, но да го твърдим е като да вием срещу луната. Не трябва ли да аплодираме усилията на г-н Хоръкс и събратята му в това, че помагат на индианците да се изкачат по-нагоре по „Стълбата на цивилизацията“? Не е ли това изкачване единственото им спасение?

Не знам нито отговора на този въпрос, нито къде се дяна увереността от младежките ми години.

Докато съм нощувал в дома на семейство Хоръкс, в моя ковчег е влязъл крадец и като не е намерил ключа от сандъка ми от хлебно дърво (аз го нося на врата си), се е опитал да разбие катинара. Ако беше успял, делата и документите на г-н Бъсби вече щяха да са станали храна на морските кончета. Как ми се иска нашият капитан да беше замесен от същото тесто като благонадеждния капитан Бийл! Не бих посмял да поверя ценните си вещи на капитан Молиньо, а Хенри ме предупреди да не „бъркам в гнездото на осите“, като повдигна въпроса за опита за кражба пред г-н Бурхаве, защото едно разследване ще подтикне всеки крадец на борда да опита късмета си веднага щом си обърна гърба. Предполагам, че е прав.

Понеделник, 16 декември

Днес по обяд слънцето грееше вертикално и дойде време за обичайните трикове, известни като „Прекосяване на линията“, на които подлагат „девствениците“ (онези членове на екипажа, прекосяващи за пръв път екватора) — разни шегички и номера по усмотрение на моряците, които ръководят церемониите. По време на пътуването ми към Австралия благоразумният капитан Бийл не разреши да се губи време за това, но на моряците от „Пророчицата“ не можеха да им отнемат забавлението (мислех, че всички идеи за „забавление“ са същинско проклятие за г-н Бурхаве, докато не видях какви жестокости включваха тези „развлечения“). Финбар ни предупреди, че двамата „девственици“ са Рафаел и Бентнейл. Последният беше моряк от две години, но плаваше само по маршрута Сидни-Кейптаун.

По време на вечерната вахта моряците опънаха навес над носа на палубата и се събраха около котвения шпил, където заседаваше „цар Нептун“ (Покок, облечен в абсурдна роба с перука като лопата). „Девствениците“ бяха вързани за крамболите като двойка събратя на Свети мъченик Севастиян.

— Касапина и г-н Драскача! — викна Покок, щом видя двама ни с Хенри. — Ще дойдете ли да избавите нашите сестри девственици от моя коварен дракон? — и с вулгарни движения затанцува с една такелажна свая под ръкоплясканията и похотливия смях на моряците.

Хенри отвърна през смях, че предпочита девственици без бради. Забележката на Покок за девическите бради е прекалено непристойна, за да я запиша.

Негово морско величество отново се обърна към жертвите си.

— Бентнейл от Кейптаун, Риф-Раф от Града на каторжниците, готови ли сте да влезете в Ордена на синовете на Нептун?

Рафаел, отчасти възвърнал момчешкия си дух във веселбата, бодро отговори:

— Да, господарю!

Бентнейл кимна навъсен. Нептун кресна:

— Не-е-е-е! Първо ще обръснем проклетите ви люспи, юнги! Донесете ми пяната за бръснене!

Торгни се завтече с кофа катран, който размаза с четка по лицата на пленниците. После се появи Гърнзи, облечен като царица Амфитрита, и обра катрана с бръснач. Човекът от Кейптаун крещеше ругатни, което предизвика голямо веселие и не едно и две „хлъзвания“ на бръснача. Рафаел беше достатъчно благоразумен да понесе мълчаливо изпитанието си.