Дейвид Мичъл - Облакът атлас

Джо Нейпиър изхълцва, свлича се на колене и удря главата си в стоманения крак на навигационната маса.

Лежи неподвижен.

Луиса загубва ума и дума, остава й само смътното усещане за себе си. Фенерчето на Нейпиър се търкаля от леките вълни и въртящият се лъч осветява надупченото му туловище. Кръвта му се разлива неприлично бързо, неприлично алена, неприлично лъскава. Мачтите подрънкват на вятъра — нестройни камбани.

Убиецът затваря вратата на каютата.

— Сложи доклада на масата, Луиса — кротко мърмори той.

— Не искам да се изцапа с кръв.

Тя се подчинява. Лицето му е скрито.

— Е, време е да се помириш със своя създател.

Луиса се хваща за масата.

— Ти си Бил Смоук. Ти уби Сиксмит.

Тъмнината отвръща:

— По-големи сили убиха всички ви. Аз само пуснах куршума.

„Съсредоточи се.“

— Проследил си ни от банката, в метрото, до музея…

— Смъртта винаги ли те прави толкова приказлива?

Гласът на Луиса трепери:

— Какво ще рече това „винаги“?

Джо Нейпиър се носи по течението на тишината.

В тъмното му полезрение надвисва призракът на Бил Смоук.

Повече от половината от него си е отишла.

В тишината отново изплуват думи. „Той ще я убие.

38-калибровият е в джоба ти.“

„Аз изпълних дълга си, умирам, за бога.“

„Хей, иди кажи на Лестър Рей как си изпълнил дълга си и умираш.“

Дясната ръка на Нейпиър пълзи към колана му. Той се чуди дали е бебе в люлка, или мъж, умиращ в леглото си. Минават нощи — не, животи. Често му се иска да отплува, но показалецът му има мисия, която отказва да изостави. Прикладът на пистолета опира в дланта му. Пръстът му влиза в стоманена халка и внезапна искра на прозрение озарява целта му. „Спусъкът, тук, да. Извади оръжието. Бавно…“

„Насочи го.“ Бил Смоук е само на метри от него.

Спусъкът се съпротивлява на показалеца му — после се разнася невероятен шум, който събаря Бил Смоук назад с ръце, увиснали като на кукла.

В първия от четирите мига живот, които му остават, Нейпиър изстрелва още един куршум в куклата, очертана от звездната светлина. В главата му изниква думата „Силваплана“, неканена.

Във втория от последните му мигове живот тялото на Бил Смоук се плъзва по вратата на каютата.

В третия — вграден дигитален часовник примигва от 21,57 на 21,58.

Очите на Нейпиър хлътват, новородено слънце наднича през древни дъбове и танцува по водите на изгубена река. „Виж, Джо, чапли.“

В стаята на Марго Роукър в окръжната болница на Суонеке Хестър ван Зант поглежда часовника си. 21,57. Времето за посещения свършва в осем часа.

— Още едно за из път, а, Марго? — посетителката поглежда приятелката си, която лежи в кома, и прелиства своята „Антология на американската поезия.“ — Малко Емерсън? А, да. Помниш ли това? Ти ми го показа.

— Марго? Марго? Марго!

Клепачите на Марго Роукър трепкат като в парадоксален сън. В гръкляна й се надига звук. Тя поема глътки въздух, после широко отваря очи, примигва объркано и тревожно при вида на тръбичките в носа си. Хестър ван Зант също е в паника, но е обнадеждена.

— Марго! Чуваш ли ме? Марго!

Очите на пациентката се спират върху старата й приятелка и тя спокойно отпуска глава на възглавницата.

— Да, чувам те, Хестър, ти крещиш в ухото ми, по дяволите.

Луиса Рей преглежда броя на „Уестърн Месинджър“ от 1 октомври сред парата и шума в бар „Снежанка“.

Говорител на полицията в Буенас Йербас потвърди, че наскоро назначеният президент на корпорация „Сийборд Пауър“ и бившият енергиен гуру Лойд Хукс е избягал от страната, с което е нарушил гаранцията от четвърт милион долара, платена в понеделник. Последното развитие на „Сийбордгейт“ идва ден след като Хукс се закле да изчисти „репутацията си и репутацията на нашата голяма американска компания от този куп долни лъжи.“ Президентът Форд взе отношение по темата на пресконференция в Белия дом, на която осъди бившия си съветник и се дистанцира от назначения от Никсън експерт. „Моят кабинет не прави разлика между нарушителите на закона. Ние ще ликвидираме мошениците, които позорят корпоративна Америка, и ще ги накажем с цялата суровост на закона.“ Изчезването на Лойд Хукс, изтълкувано от много наблюдатели като признаване на вината, е последното развитие в поредица от разкрития, предизвикани от инцидент на 4 септември в яхтклуб „Марина Роял“ — нос Йербас, при който Джо Нейпиър и Бил Смоук, служители от охраната на предизвикалите полемика атомни електроцентрали на остров Суонеке, собственост на корпорация „Сийборд“, се застреляха един друг. Свидетелката Луиса Рей, кореспондент на настоящия вестник, е извикала полиция на местопрестъплението и започналото разследване вече свърза случая с убийството на британския ядрен инженер и консултант на „Сийборд“ д-р Руфъс Сиксмит миналия месец, с катастрофата на частния самолет „Лиър Джет“ на бившия президент Алберто Грималди над Колорадо преди две седмици и с експлозия в Трета калифорнийска банка в центъра на Буенас Йербас, отнела живота на двама души. Петима директори на „Сийборд Пауър“ са обвинени в участие в заговора и двама се самоубиха. Другите трима, сред които вицепрезидентът Уилям Уайли, се съгласиха да свидетелстват срещу корпорация „Сийборд“. Арестът на Лойд Хукс преди два дни е доказателство, че настоящият вестник основателно е подкрепил разследването на Луиса Рей, разкрило този мащабен скандал, първоначално отречен от Уилям Уайли като „клеветнически фантазии, заимствани от шпионски роман и напълно недостойни за сериозен отговор“… Продължава на стр. 2, Цялата статия на стр. 5, коментар на стр. 11.