Дейвид Мичъл - Облакът атлас

Мегън се обляга назад.

— Да, чичо ми споменава за вас в картичка, която ми е писал от хотела на летището. Текстът беше тревожен и обезпокоителен, изпъстрен с изрази като „ако нещо се случи с мен“, но нямаше и намек за самоубийство. Нищо не би могло да накара Руфъс да постъпи така, както полицията твърди. Сигурна съм.

„Попитай я и се овладей, не трепери, за Бога.“

— Госпожице Рей, мислите ли, че чичо ми е бил убит?

Луиса Рей отговаря:

— Боя се, че го знам със сигурност. Съжалявам.

Дълбокото убеждение на журналистката й действа пречистващо. „Значи не полудяваш.“

— Знам за работата му за „Сийборд“ и Министерството на отбраната. Никога не съм виждала целия доклад, но когато идвах при Руфъс през юни, проверявах математическите му изчисления. Ние преглеждахме взаимно работата си.

— Министерството на отбраната? Искате да кажете, на енергетиката?

— На отбраната. Страничен продукт на реактора „ХИДРА-Нула“ е уран за военни цели. С най-високо качество, в големи количества — Мегън дава време на Луиса Рей да осмисли новите сведения. — Какво ви трябва?

— Работата му. Докладът и само докладът ще доведе до краха на „Сийборд“ на публичната и юридическата сцена. И междувременно ще ми помогне да отърва кожата.

„Да се доверя ли на тази непозната, или да стана и да си тръгна?“

Върволица от ученици се скупчва пред портрета на старицата. По време на краткото разяснение на куратора Мегън прошепва:

— Руфъс държеше академични трудове, данни, бележки, ранни чернови и други такива на „Морска звезда“ — яхтата си — за по-нататъшни справки. Погребението му е чак идната седмица, изпълнението на завещанието му няма да започне по-рано, така че скривалището би трябвало да е все още непокътнато. Готова съм да се обзаложа, че е държал на борда екземпляр от доклада си. Хората от „Сийборд“ може вече да са претърсили яхтата, но той имаше навика да не говори за „Морска звезда“ на работното си място… — Къде е „Морска звезда“ сега?

ЯХТКЛУБ „МАРИНА РОЯЛ“ — НОС ЙЕРБАС

ГОРД ПРИСТАН НА „ПРОРОЧИЦАТА“,

НАЙ-ДОБРЕ ЗАПАЗЕНАТА ШХУНА В СВЕТА!

Нейпиър паркира взетия под наем форд до сградата на клуба, бивш навес за лодки, обшит с дъски. Светлите му прозорци разкриват гледка към приветлив бар, където на вечерния вятър се развяват морски флагове. От дюните долита смях и лай на кучета. Луиса и Нейпиър минават през градината на клуба и слизат по стълбите на внушителното яхтено пристанище. На фона на угасващия изток се откроява силуетът на тримачтов дървен кораб, който стърчи над заобикалящите го елегантни яхти от фибростъкло. На кейовете и яхтите се мяркат хора, но не много. „Морска звезда“ е вързана за кея, който е най-отдалечен от сградата на клуба. Луиса поглежда картата, начертана от Мегън Сиксмит. След „Пророчицата“.

Корабът от XIX век е наистина добре реставриран. Въпреки целта на посещението им Луиса се разсейва от странното му привличане, което я кара да спре за момент и да погледа мачтите, да се заслуша в скърцането на дървените му кости.

— Какво става? — шепне Нейпиър.

Вече е прекалено тъмно, за да разгадае изражението на лицето й.

„Какво става?“ Рожденото петно на Луиса пулсира. Тя посяга да улови краищата на този разтеглив миг, но те се изгубват в миналото и настоящето.

— Нищо.

— Нормално е да се плашиш. Самият аз се плаша.

— Да.

— Почти стигнахме.

„Морска звезда“ е там, където Мегън е отбелязала на картата си. Те се качват на яхтата. Нейпиър пъха плоска щипка във вратата на каютата и промушва през процепа клечка от близалка. Луиса гледа някой да не ги наблюдава.

— Обзалагам се, че не си научил това в армията.

— Губиш. Обирджиите стават изобретателни войници, а и навремето наборната комисия не беше придирчива… — щракване. — Готово.

В подредената каюта липсват книги. Вграден дигитален часовник примигва от 21,55 на 21,56. Тънкият като молив лъч от фенерчето на Нейпиър осветява навигационна маса, разположена върху малък канцеларски шкаф.

— Какво ще кажеш за това?

Луиса отваря едно чекмедже.

— Тук е. Освети го.

Множество хартии и папки. Погледът й е привлечен от една, млечнобяла на цвят. „РЕАКТОР «ХИДРА-НУЛА» — ИЗПИТВАНЕ НА ОПИТЕН ОБРАЗЕЦ — РЪКОВОДИТЕЛ ПРОЕКТ Д-Р РУФЪС СИКСМИТ.“

— Намерих го. Това е. Джо? Добре ли си?

— Да. Аз само… Време беше нещо да завърши успешно.

„Значи Джо Нейпиър можел да се усмихва.“

Движение пред вратата на каютата: фигура на мъж скрива звездите. Нейпиър забелязва тревогата на Луиса и се обръща. На светлината от фенерчето тя вижда как едно сухожилие на китката на убиеца трепва — два пъти, — но не отекват изстрели. „Заял предпазител?“