Дейвид Мичъл - Облакът атлас

— Госпожо, държа ви, държа ви, нека ви изведа навън, може да има нова експлозия.

Луиса се оставя на пожарникаря да я изведе на ослепителната слънчева светлина, където я посреща стена от лица, жадни за страшни гледки. Човекът я превежда през улицата, задръстена от наблъскани една в друга коли, и тя си спомня репортаж от априлската война в Сайгон. Все още изригват умопомрачителни кълба дим.

— Отдръпнете се! Насам! Върнете се! Натам!

Журналистката Луиса се опитва да каже нещо на жертвата Луиса. Има пясък в устата си. Нещо важно. Тя пита своя спасител:

— Как пристигнахте толкова бързо?

— Всичко е наред — упорства той, — имате сътресение.

Пожарникар?

— Вече мога и сама…

— Не, елате, тук ще бъдете на сигурно място…

Вратата на прашния черен шевролет се отваря.

— Пуснете ме!

Хватката му е желязна.

— В колата, веднага — измърморва мъжът, — иначе ще ти пръсна шибания череп.

„Трябваше да умра от бомбения взрив, а сега…“

Похитителят на Луиса изпъшква и пада напред.

Джо Нейпиър хваща Луиса Рей за ръката и я издърпва от шевролета. „Боже, за малко!“ В другата си ръка държи бейзболна бухалка.

— Ако искаш да доживееш до утре, по-добре ела с мен.

„Добре“ — мисли си Луиса.

— Добре — казва тя.

Нейпиър я завлича обратно в суетящата се тълпа, за да препречи линията на огъня на Бил Смоук, връчва бейзболната бухалка на някакво озадачено момче и тръгва към Осемдесет и първо авеню, за да се отдалечи от шевролета. „Да вървя незабелязано или да се втурна напред и да изляза от прикритие?“

— Колата ми е до банката — казва Луиса.

— В това задръстване ще бъдем лесни мишени — отговаря Нейпиър. — Бил Смоук е с още две горили, които ще стрелят направо през прозореца. Можеш ли да вървиш?

— Мога да тичам, Нейпиър.

Те изминават една трета от разстоянието до следващата пряка, но тогава той вижда отпред лицето на Бил Смоук, който посяга към джоба на сакото си. Нейпиър поглежда назад. Втори наемник ги настига от другата страна. На отсрещния тротоар има трети. Ще минат минути, докато дойдат първите ченгета, а те разполагат с броени секунди. Две убийства посред бял ден: рисковано, но залогът е достатъчно голям, за да се пробват, а и тук е такъв хаос, че ще се измъкнат. Нейпиър е отчаян: сега вървят покрай склад без прозорци.

— Към стълбите — казва на Луиса и се моли вратата да е отворена.

Отворена е.

Скромна приемна, мрачна и осветена от самотна лампа, гробище на мухи. Нейпиър затваря вратата след себе си и дръпва резето. Иззад бюрото невъзмутимо ги гледат момиче, пременено в най-хубавите си дрехи, и застаряващ пудел в легло от картон. В дъното има три изхода. Машините неумолимо бръмчат.

Отнякъде изскача черноока мексиканка и започва да нарежда в лицето му:

— Тука няма нелегални! Няма нелегални! Шефа няма! Шефа няма! Идва друг ден!

Луиса Рей я заговаря на много развален испански. Мексиканката я стрелва с поглед, после яростно посочва с пръст изходите. Входната врата се разтриса от силен удар. Нейпиър и Луиса се втурват през кънтящата стая.

— Наляво или надясно? — пита той.

— Не знам! — отвръща задъхана Луиса.

Нейпиър поглежда мексиканката в очакване да го упъти, но вратата откъм улицата потреперва от поредния удар, от следващия става на трески и от третия изхвърча. Той дръпва Луиса към левия изход.

Биско и Роупър, двамата помощници, наети от Бил Смоук за тази работа, със засилване се хвърлят върху вратата. В съдебната зала на съзнанието си Бил Смоук обвинява Уилям Уайли и Лойд Хукс в престъпна небрежност. „Казвах ви! Не бива да разчитате на Джо Нейпиър да приспи съвестта си и да отиде за риба.“

Вратата е разбита на парчета.

Вътре подобна на паяк мексиканка изпада в истерия. На бюрото в приемната седят кротко дете и издокаран пудел, сякаш не мексиканката, а те са тайният мозък на предприятието.

— ФБР! — кресва Биско, като размахва шофьорската си книжка. — Накъде тръгнаха?

Мексиканката започва да пищи:

— Ние грижи наши работници! Много добре! Много плаща! Няма нужда профсъюз!

Биско изважда пистолета си и размазва пудела на стената.

— Накъде тръгнаха, мамка му?

„Исусе Пророче Христе, ето затова работя сам.“

Мексиканката захапва юмрук, потреперва и надига пронизителен вой.

— Гениално, Биско, ФБР вече разстрелва пудели.

Роупър се надвесва над детето, което по никакъв начин не реагира на смъртта на кучето.